Половината мандри вече са запечатани
Близо 200 от 730-те мандри, кланици и месопреработвателни предприятия са затворени след последните проверки на ветеринарните инспектори, които трябваше да отсеят цеховете с лоша хигиена. От 300-те млекопреработвателни предприятия остават да съществуват 148. Това показва регистърът на работещите компании, които Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) публикува на 10 февруари.
Ветеринарите дадоха преходни периоди за въвеждане на хигиенните норми на компаниите, които са инвестирали в модернизация и до края на декември 2005 г. са изпълнили 75 на сто от проектите си. Така крайният срок за обновление на мандрите е 31 март т.г., а по-голяма част от месопреработвателните предприятия и кланиците могат да работят до 15 юни. След тази дата цеховете без изпълнени показатели ще бъдат запечатани и на пазара ще останат само тези, които напълно отговарят на българските и европейски хигиенни норми, припомниха експерти.
Бизнесът обаче разкритикува критериите, по които ветеринарите са оставили работещите предприятия. "Не знам по какви показатели са отчитали дейността на предприятията, но излиза, че в България се преработва три пъти повече мляко от реалното. Невъзможно е някои компании дневно да преработват 700 т", коментира Димитър Зоров, собственик на мандра "Пършевица" и председател на Българската асоциация на питейната и хранителна индустрия. Той е изненадан и от факта, че ветеринарите не спазват собственото си законодателство и са оставили мандри с капацитет под 1 тон дневно. Според нормативите ще работят само мандри, които дневно преработват над 1 тон мляко. В регистъра на НВМС обаче има 30 такива предприятия.
Според експерти много от големите мандри няма да работят след 1 април, понеже трудно ще изпълнят хигиенните норми. В регистъра действащи са 148 компании, от които едва 45 са в първа категория и напълно отговарят на качествените изисквания. Останалите имат само месец и половина да приключат с ремонтите. Задължително е суровината да не се смесва с крайния продукт, всяка дейност да се извършва в отделно помещение, мивките да са с педали, да се следи постоянно температурата в хладилните помещения и т.н.
При месопреработването положението е същото - на пръсти се броят малките предприятия с изрядно качество, докато три четвърти от големите имат шанс да оцелеят. Така от 49 малки кланици едва 3 отговарят на нормите, а при колбасарските цехове от 65 само 6 са постигнали желаното. Интересното е, че от тези 6 три са в строеж и до юни трябва да приключат с проектите. Предприятията с индустриален капацитет са в по-добра позиция. От 79 колбасарски цеха 27 ще останат да работят. При кланиците - от 46 за червени меса 20 са в първа категория, а при тези за бели меса - от общо 27 в първа категория са 16.
Фирми от месопреработването се оплакват от различните критерии, които ветеринарните инспектори прилагат при проверките, обясни Костадин Чорбаджийски, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България. Според него ще има много жалби срещу запечатването на цехове, затова представители от асоциацията ще настояват да присъстват при повторните огледи.
Предприятия с европейски вид
Малки
Мандри 2
Кланици на червени меса 3
Кланици на бели меса 2
Месопреработвателни 6 (от тях 3 са в строеж)
Производство на кайма 6 (от тях 3 са в строеж)
Индустриални
Мандри 45
Кланици на червени меса 20 (1 е в строеж)
Кланици на бели меса 16
Месопреработвателни 27 (от тях 9 са в строеж)
Производство на кайма 3 (1 е в строеж)
Източник: Национална ветеринарномедицинска служба