Най-ранен пример за организиран пазар на ценни книжа може да бъде намерен още по време на Римската република, през втори век преди новата ера. Докато Рим се опитвал да подчини Галия, управляващите поверили събирането на данъците на сдружения от множество инвеститори. Тези сдружения се наричали публикани и се управлявали от мениджъри. В тях били допускани и по-малки дялови участия. С дяловете било възможно да се спекулира и това се извършвало във Форума, където ставало ясно какви са текущите цени на своеобразните акции.

След разпада на Римската империя изминало цяло хилядолетие преди търговията с финансови активи да се появи отново. Това се случило на стотици километри северно от Рим. През четиринадесети век градовете държави като Генуа и Венеция започнали да емитират дългови книжа, за да плащат военните си разходи. През петнадесети век пазари на правителствени ценни книги възникнали във Флоренция, Генуа, Пиза и Верона. Междувременно в Западна Европа пътуващите панаири се превърнали в средища, на които се търгували различни активи, предимно стоки.

През шестнадесети век панаирите започнали да се утвърждават като постоянни пазари. Антверпен приютил първата в света постоянна фондова борса. Самата дума борса произлиза от името на Ван дер Бьорсе, собственик на хотела, в който се провеждали търговските сесии. По-късно той разполагал с три борси. След време търговията се локализирала на север, а в началото на седемнадесети век се преместила в Амстердам. Там пазарът стартирал през 1610 г. В края на века Лондон също учредил своя фондова борса, като през 1690 г. търговията започнала да се разраства. В нея се включили и кафенетата, намиращи се в околността й. В близост била учредена Английската национална банка.

Лондонският фондов пазар се развил бързо заедно с експанзията на Британската империя. През 1720 г. пазарната капитализация на борсата надвишавала 500 милиона британски паунда, което било повече от 100 пъти стойността й отпреди 25 години.

Преди векове циклите се развивали по-бавно в сравнение с нашето съвремие. Необходими били още сто години, докато борсата в Лондон се превърне в най-важния търговски център в света. Този негов статут се запазил в продължение на цял век.

След 1840 г. железопътният отрасъл успял да плени въображението и парите на инвеститорите от средната класа. На всяка улица във всеки град можело да се намерят хора, притежаващи акции в железопътните компании.

Така постепенно с течение на векове се формирала култура на инвестиране. През 1886 г., когато ирландската компания „Гинес” става публична, английските инвеститори полудели за акциите на дъблинската пивоварна. Те се събрали пред банка "Берингс", която пласирала акциите на компанията, и по-изнервените от тълпата започнали да увиват камъни със своите молби за покупка и ги запращали към прозорците на банката. Подадените поръчки достигнали 114 милиона паунда, а срещу тях стояли акции само за 5.2 милиона.

С идването на двадесети век Лондон се оказал в центъра на една глобална мрежа, която включвала осемдесет и девет фондови борси. През 1910 година предполагаемият брой на инвеститорите по света бил около 20 милиона. Социалният прогрес отворил път за възникването на все повече фондови борси след две хилядолетия отсъствие. Първоначално се търгували държавни ценни книжа заради тяхната сигурност, а по-късно акции на компании от областта на природните ресурси и инфраструктурни компании.

В края на XIX век американският фондов пазар се превърнал във важен център за търговия на ценни книжа. Там изгряла звездата на компании като AT&T и U.S. Steel. Те привлекли вниманието на институционални инвеститори от величината на J.P. Morgan. Акумулираните от него акции от гореописаните компании, както и от други в хранителния и транспортния отрасъл били разпродавани от него на дребния инвеститор, което дало възможност и на обикновените граждани да участват в инвестиционния процес.

По време на Първата световна война десетки милиони инвестирали в емитираните от правителството Liberty Bonds. По-късно през двадесетте години тези инвеститори пренасочили своите средства към бързо нарастващия пазар на акции. По време на краха през 1929 г. около 15-20% от американските домакинства притежавали акции.

През предните векове след всяка депресия били необходими десетилетия, за да може пазарът да възстанови нивата отпреди спада. Сривът след 1929 г. не е по-различен. Опустошителният спад накарал инвеститорите да се оттеглят задълго от пазара. Необходими били двадесет и пет години, докато индексът DJ възстанови нивата си от 1929 г. Изследване от 1949 г. на Федералния резерв на САЩ показало, че 69% от американците с доходи дори и над 3000 долара били против инвестиране в акции. През 1952 г. интересът към фондовия пазар започнал да се възобновява, като тогава 4.2% от американското население било закупило акции от различни компании. През следващите десетилетия този процес показва ясна тенденция към увеличаване на интереса за преки инвестиции от обикновените граждани. Една интересна особеност е, че до 1980 г. пазарната капитализация на фондовия пазар в САЩ все пак остава по-малка от тази през 1913 г. Едва през последните двадесет години на миналия век американците се събуждат за инвестиции и в наши дни почти 70 на сто от американските домакинства са акционери в различни компании.