Популярността на договорните (взаимните) фондове нараства с бързо темпо, като финансови експерти прогнозират, че през тази година те ще се превърнат в реална алтернатива за дребните инвеститори. Очакванията са през 2006 г. средствата, управлявани от тези фондове, да се увеличат двойно. За година и половина активите им скочиха четири пъти - от 25 млн. лв. на достигнатите вече около 108 млн. лв. По данни от Комисията за финансов надзор (КФН) само през миналата година парите в колективните инвестиционни схеми са нараснали със 150 на сто.

Тази година ще е годината на договорните фондове, смята Даниел Ганев, портфолио мениджър на инвестиционното дружество "Адванс инвест", което е лидер по активи на пазара. Според него те ще се превърнат в масов продукт и ще достигнат до крайните потребители, които търсят по-висока възвращаемост на спестяванията си. Ганев прогнозира средствата, влагани в колективни инвестиционни схеми, да достигнат 200 млн. лв. Изпълнителният директор на "Ти Би Ай асет мениджмънт" Стоян Тошев също предвижда двойно увеличение, а според Камен Колчев, председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на “Елана холдинг”, до средата на годината активите, управлявани само от българските взаимни фондове и инвестиционни дружества, ще достигнат поне 150 млн. лева.

Компаниите набират популярност, но тепърва ще разгръщат пълния си потенциал, смятат експертите. Показателен за това е фактът, че активите, управлявани от взаимните фондове, са под 0.5% от БВП и под 0.8% от спестяванията на населението. За сравнение, в Централна и Източна Европа делът на активите на договорните фондове е между 5-8% от спестяванията на гражданите. В по-развитите европейски страни този дял е между 25-30%, което означава, че колективните схеми за инвестиране са привлекателни за дребните инвеститори и въпреки по-високия риск често са предпочитани пред банковите депозити заради възможностите за по-висока доходност.

За последните 12 месеца българските договорни фондове с по-висок риск са постигнали средна доходност между 5 и 12 на сто. При т.нар. балансирани е регистрирана и отрицателна възвращаемост.

Българският пазар все повече ще привлича интереса и на чуждите фондове, които ще се конкурират с местните, каза Камен Колчев. Той прогнозира поне 5-6 такива компании да се насочат насам, като всяка от тях има реален потенциал да събере между 30-50 млн. лева. С пълна сила това важи и за чуждите банки, които развиват дейност по управление на активи и работят и в България, посочи Стоян Тошев. Той смята, че ще продължи практиката тези банки да предлагат фондовете си чрез българските си поделения.

В момента Булбанк предлага 13 подфонда от фамилията "Пайниър", Ейч Ви Би банк "Биохим" предлага "Капитал инвест фондове" с 9 взаимни фонда, Сосиете женерал Експресбанк отскоро предлага “СГАМ фонд” (Люксембург) със 7 подфонда, а от миналата седмица инвеститорите имат възможност да купуват дялове и от 8 фонда на австрийското управляващо дружество „Райфайзен капиталанлаге гезелшафт”, предлагани от Райфайзенбанк. Чуждите фондове също са добре приети от българските инвеститори. Например всички фондове от семейството на "Пайниър" към края на миналата седмица са привлекли над 23.590 млн. долара само от български инвеститори, което е близо 38 млн. лева.

Конкуренцията на чуждите фондове не застрашава българските, тъй като потенциалът за развитие на българския пазар на управление на активи е голям, каза Камен Колчев. Той е на мнение, че дори ще бъдат полезни, тъй като ще се споделят разходите за реклама и популяризиране на тези инвестиционни схеми.

За развитие на сектора освен дребните голямо значение имат и институционалните инвеститори като пенсионните фондове и застрахователните компании, особено след либерализирането на инвестиционния режим от началото на март. Тогава отпадна задължението на тези компании да инвестират най-малко 50% от активите си в ДЦК и същевременно се разшириха правата им за инвестиране в акции, дружества със специална инвестиционна цел и специално в колективни инвестиционни схеми.

Към настоящия момент Комисията за финансов надзор е издала лицензи на 17 управляващи дружества, които управляват общо 31 колективни инвестиционни схеми. От тях 20 са договорни фондове и 11 са инвестиционни дружества (9 от отворен тип и 2 от затворен тип). Към днешна дата реално на пазара се предлагат 29 колективни схеми. 

 -------------------

Инвестиционните дружества от отворен тип набират финансов ресурс предимно от дребните непрофесионални инвеститори и го влагат в различни финансови инструменти. По този начин дребните инвеститори могат да влагат парите си на финансовия пазар (където възвращаемостта е по-висока), без да притежават специализирани познания. Рискът от подобни операции също се намалява чрез диверсификация на вложенията в различен брой инструменти. Дружествата от отворен тип всекидневно продават на и купуват от акционерите си дялове на цена, която е равна на нетната стойност на активите, стоящи зад един дял. По този начин инвестиралите в подобни схеми имат ежедневна информация за стойността на участието си. За разлика от банковия депозит доходът не е предварително фиксиран и зависи както от предварително зададения инвестиционен профил на фонда, така и от професионалните умения на управляващите го. Инвеститорите обаче плащат на управляващите дружества такса за управление и за емитиране и обратно изкупуване на дяловете си, която обикновено се определя на база на обема на активите в портфейла и постигнатите резултати.

----------------

(в %, в зависимост от профила им)

Високодоходни               

Адванс инвест    12,13

Елана високодоходен    7,17*       

Ти Би Ай динамик    4,76**       

Балансирани       

Златен лев    6,91           

Сентинел принсипал    0,19**       

Капман капитал    -0,93           

ОББ Балансиран фонд    0,61

КД Пеликан    -4,78   

Консервативни           

Елана еврофонд    4,72

Ти Би Ай еврофонд    4,78

               

* Доходност за последните девет месеца               

**Доходност за последните шест месеца               

Доходността е изчислена на база последна обявена нетна номинална стойност и за съответния предходен период, без да се вземат предвид разходите за обратно изкупуване