"Поло комерс" е създадена през 1997 г. в Костинброд. Тя е една от водещите за производство на пилешки разфасовки и производство на пилешки деликатеси, полуфабрикати, суровини за обществено хранене и предлагане на полуготови продукти за търговската мрежа. В нея са заети повече от 150 служители. От няколко години фирмата има изграден филиал в Несебър и зарежда голяма част от заведенията за хранене по Южното Черноморие.

--------------------------

- Като цяло не се отразява добре. През януари и февруари отчитахме спад в продажбите, но през март пазарът започна да се възстановява. Става въпрос съпоставимо с октомври миналата година. Според мен потребителите не посягаха към пилешкото месо в магазините и се обръщаха към кренвирши или свинско месо заради истерията в медиите. Това влияеше негативно на пазара. Докато сега темата не е на първите страници на вестниците и продажбите се възстановяват.

- На този етап никой не мисли за фалит. Надяваме се ситуацията да не се проточи дълго, въпреки че вече се взеха мерки за ограничаване на отглеждането на птици. Без това са и малко птицевъдите в страната. Все още има много дребни стопани, които се занимават с птицевъдство. В момента никой не зарежда яйца за излюпването на пиленца, защото не може да си покрие себестойността. Хората изклаха птиците и ги продадоха за някакви пари, което срина цените допълнително. От друга страна, яйца, които бяха подготвени за излюпване на малки пиленца, излязоха на пазара за консумация. Тяхната цена също се срина. Освен това не се изнесоха количествата, които трябваше да се реализират на външните пазари. Вече се усеща дефицит на пилешко месо и яйца, защото не можем да изпълняваме на 100% поръчките към търговските вериги. Границите са стегнати и митата на вносната продукция се качиха на 800 долара за тон, което спира вноса.

- Категорично не! По никакъв повод и начин. Така ще се унищожи брутният вътрешен продукт на държавата. Вносното месо влиза с валута и тя не е създадена от нашите предприятия, а от друг печеливш бранш. С нея вкарваме нещо, което можем да си произведем сами. По този начин изнасяме брутен продукт, а не създаване такъв. Това е самоубийство и е един от немалките макро- и структурни проблеми на икономиката ни като цяло. Неща, които тук могат да се произвеждат, създавайки брутен продукт, се отразява положително на икономиката. Така се подобрява материалното положение на населението и се вдигат заплатите. Това е единственият начин за вдигането на заплатите - да се произвежда тук и да се продава навън. А не да се внасят продукти, което обикновено става по контрабанден път, и нещата вече започват да излизат на светло по какъв начин става това. Ние сме фирми, които сме оцелели в най-трудните времена, когато бариерите бяха вдигнати и минаваха камионите без проблем. Въпреки това успяхме да оцелеем със 100% българско месо. Смятам, че ще оцелеем и след птичия грип.

- Относно суровината и дългосрочното ни сътрудничество с "Пилко" - Разград, ние не очакваме големи трусове и дефицит на суровина. По-интересен момент е какво ще правим, ако с дейността си не можем да се самоиздържаме. Тогава ще трябва да се преструктурира производството в краткосрочен план. За момента не сме правили големи съкращения на персонала. По-добре е да се поеме някакъв фонд работни заплати в плюс, защото, ако пазарът се възстанови след около два месеца, тогава ще трябва да се набира работна ръка и наново да се обучава. За съжаление работна ръка в България няма.

- Този проблем съществува от три години и вече се наблюдава в цялата страна. Това са химери, че има безработица и че българинът е трудолюбив. Напротив, постоянно се сблъскваме с проблема, че българинът не може да работи в екип.

- При всички случаи има трус и в Европейския съюз. В краткосрочен план потребителите ще се върнат към птичето месо съвсем скоро по две основни причини. Първо, заради цената, защото няма по-евтино месо. Другият показател е, че това е най-диетичното месо след рибата, но пък е несъпоставимо по цена.

- Дали ще изнасяме по-свободно - това е само една възможност. Никой не казва, че ще изнасяме със сигурност, а че ще имаме възможност. Ще изнасяме, ако бъдем допуснати и не нарушим някакви големи корпоративни интереси. Вече има някакъв износ и очаквам да се увеличи. Срещал съм се с големи търговски компании, които имат интерес да закупуват българско производство стоки - пилешко, телешко, свинско месо и млечни продукти, но под чужда марка. Има и такива фирми, които са готови да инвестират в логистика и обучение на кадри, за да се работи по техните стандарти. Що се отнася за нахлуването на съпоставима по качество и цени продукция от ЕС, не се притеснявам, защото можем да отговорим на ценовите и качествените нива.

- При всички случаи е по-трудно с български марки, защото не притежаваме такива средства за маркетинг и реклама и дългосрочни стратегии и финансиране. Единственият начин да излезем е с цена. Не говорим за традиционни български продукти като луканка, а за пилета и месо от тях, които са същите в ЕС.

- Осем години реализираме постоянен ръст в продажбите. Всяка година той е в рамките на около 30% спрямо предходната. С оглед тези ръстове миналата година взехме решение да правим ново предприятие за преработка с цел излизане на европейските пазари. Според мен българските предприятия са доста по-модерни например от една Германия. Идеята е да произвеждаме повече, защото базата, в която се намираме сега, е доста малка. Така планираме увеличение на производството и нови сортови асортименти. Цялостната инвестиция ще бъде 6 млн. лв. Досега изчаквахме САПАРД да стартира, защото тези средства са непосилни за нас. Кандидатстваме по САПАРД  и се надяваме да бъдем одобрени. Част от средствата са собствени плюс кредит. Новото предприятие ще работи с капацитет 20 тона на смяна. Ако  се работи на двусменен режим на работа, това прави 40 тона на ден.