Дефицитът по текущата сметка заплашва икономиката на България с криза и в комбинация с покачването на инфлацията е предпоставка за прегряването й. Това предупреди за пореден път Международният валутен фонд (МВФ) преди броени дни в доклада си за икономическите перспективи пред света към април тази година. Позицията на фонда за икономическата политика в страната е изключително важна, след като правителството се съобразява до голяма степен с препоръките на експертите му при управлението през последните десет години, включително и през настоящата. Рисковете, произтичащи от показателите за баланса на международните разплащания и покачването на цените, са основните аргументи на експертите на фонда да настояват българското правителство да ограничи ръста на кредитите, да продължи да отстоява фискалната дисциплина и да побърза със структурните реформи с цел подобряване на бизнес климата. Дефицитът и инфлацията са основните опасности пред иначе поредния висок икономически растеж, който анализаторите на финансовата институция предричат на страната през тази година (виж графика 1), личи от изследването. Те са и основните рискове пред развитието на страните от региона, показва проучването на фонда. Независимо от това политиката на МВФ за овладяване на дисбаланса по външнотърговската сметка на България обаче не се приема от голяма част от водещите икономисти и институции, повечето от които не виждат реален проблем за икономиката като цяло, показват мненията на местните анализатори.

България е една от страните с най-висок отрицателен баланс по текущата сметка в региона, посочват икономистите на МВФ в изследването. Публикуваните данни в доклада - 11.8 на сто от БВП, явно са към есента на 2005 г., защото в крайна сметка за цялата минала година БНБ отчете стойност от близо 15% по показателя преди евентуални корекции. За сравнение -  дефицитът по текущата сметка средно за региона за 2005 г. е бил 5.2 на сто от БВП и се очаква да се запази около това равнище през следващите 2 години. Въпреки очакваното намаление през настоящата година, той ще остане сред най-високите в сравнение с останалите държави в групата на развиващите се на Стария континент според проекцията на МВФ (графика 2).

Фактори за влошаване на позицията на България по сметката за международните плащания са силното вътрешно търсене, ръстът на кредитите, по-специално тези за домакинствата, високите цени на петрола, както и рязкото увеличение на притока на капитали, които надминаха очакванията, отбелязват експертите на фонда. Стремителното нарастване на дупката в платежния баланс, предупреждават икономистите на фонда, прави българската икономика уязвима от външни шокове като внезапно отдръпване на инвеститорите от страната.

Специфичното за страната по показателя е, че той се дължи на активността на частния сектор и проблемите, свързани с рисковете и мерките, които го съпътстват, са далеч по-трудни за решаване в сравнение с тези в Централна Европа например, смятат анализаторите от МВФ. За разлика от сложния характер на външните дефицити на България и прибалтийските републики тези в Чехия, Словакия, Полша и Унгария се дължат на прекомерните правителствени харчове - проблем, който лесно може да бъде решен, допълват те.

Въпреки неяснотата около мерките за смекчаване на дисбаланса във външната търговия и разплащания, екипът на МВФ продължава да държи на рестриктивна кредитна и фискална политика като методи за противодействие при преговорите с българското правителство. Аргументът на фонда е, че по-бързите темпове на увеличаване на харчовете на частния сектор в сравнение с тези на постъпленията им може да се компенсират единствено с изземване на доход от домакинствата и бизнеса от страна на държавата, каквото по дефиниция представлява фискалният излишък. Това е позиция, нееднократно потвърждавана и от Ханс Фликеншийлд, доскорошният ръководител на мисията на МВФ за България. Кредитните рестрикции пък намаляват ръста на вноса на скъпи потребителски стоки, най-вече този на коли, обосновават позицията си от финансовата институция. Към основните проблеми на националната икономика, отчетени в доклада, може да бъдат добавени това, че износът на страната не нараства с необходимите темпове, а външните капитали, вместо да се инвестират в производството на т.нар. търгуеми стоки - тези, които се изнасят на външните пазари, се влагат в дейност, която не повишава експорта. Такъв бизнес според представителите на фонда в България са веригите за продажби на дребно и телекомуникации.  Постъпленията на валута от износа на стоки и услуги са изключително важни за стабилността на валутния борд в България, обоснова Фликеншийлд мотива да се повиши износът при едно от последните си посещения. Доказателство за това, че България не се представя добре по този показател, е делът на износа като процент от БВП на страната, който по данни на МВФ отрежда на страната задна позиция спрямо другите в региона. Допълнителен ефект от кредитната експанзия е покачването на цените на активите като акциите и имотите, което допълнително увеличава опасността от прегряване на икономиката.

Тъкмо високите темпове на нарастване на инфлацията, която през настоящата година се очертава да бъде най-високата в региона след тази на Румъния, е другият съществен риск пред страната, става ясно от проучването на фонда. Прогнозата на икономистите от МВФ от 7.2% (графика 3) средно годишно на практика означава, че правителството няма да изпълни заложените 6% и че страната може да не изпълни един от основните критерии от Маастрихт. Подобна опасност в момента е актуална и за бързо развиващите се прибалтийски страни.

"Наблюдавам дефицита по текущата сметка, отгоре, отдолу, отляво и отдясно и нещо не може да ме притесни." По този начин коментира опасенията на МВФ за показателя Георги Ганев, директор в Центъра за либерални стратегии, при една от многобройните дискусии за това проблем ли е дисбалансът в международните разплащания. Нарастването на дефицита теоретично може да изгони външните инвеститори и кредитори, но това е малко вероятно, след като ръстът на вноса се дължи на инвестиционни и енергийни стоки, които се използват основно за развитието на производството и за увеличаването на износа, е мнението на икономиста. Други негови колеги също не са съгласни със страховете на фонда. Интервенцията в банковия пазар не доведе до редуциране на дефицита по международните плащания, категорични са от анализаторската и консултантска група Industry Watch. Не отричаме връзката между кредитната експанзия и увеличението на вноса, но отричаме тълкуването й като макроикономически проблем, а не като индикация за относително бързото (на фона на динамиката на БВП) натрупване на капитал в икономиката, обясниха те. При ръст на дефицита по международните плащания от 1.5 млрд. евро през миналата година в сравнение с 2004 г. увеличението при дълготрайните потребителски стоки беше едва 170 млн. евро, а в същото време вносът на инвестиционни стоки се увеличи с близо 1 млрд. евро, аргументираха се те. "До голяма степен дефицитът по текущата сметка за 2005 г. се дължи на еднократни фактори, които е малко вероятно да се повторят през настоящата година", коментира наскоро пред Ройтерс Калин Христов, съветник на управителя на БНБ Иван Искров. Същото смятат и водещи икономисти и експерти от "Райфайзенбанк рисърч", Банк Аустрия, "Креди Суис" и от Института за пазарна икономика. Те са категорични, че дефицитите не са особено рискови за българската икономика и че ще намалеят още през тази година.