За развитието на селските райони в периода 2007 - 2013 г. България ще получи 2.3 млрд. евро от Европейския съюз. Заедно с националното съфинансиране средствата ще достигнат 2.760 млрд. евро, предназначени изцяло за подпомагане на земеделските производители в селските райони. По европейските стандарти над 90 на сто от територията на България попадат в дефиницията "селски район" и това дава възможност за финансиране не само на проекти в областта на селското стопанство и преработвателната индустрия, но и в инфраструктура, поясни Мирослава Георгиева, шеф на дирекция в земеделското министерство.

Финансирането ще стане възможно, ако Евросъюзът не наложи на България предпазни клаузи за използването на Европейския фонд за развитие на селските райони. Основното изискване е до есента агроминистерството да подготви разплащателната агенция и интегрираната система за администриране и контрол, от които зависи изплащането на субсидиите. Самото финансиране е много сходно с това по програма САПАРД, като Еврокомисията запазва правото си на окончателен контрол при разходването на средствата.

Според националния план за развитие на селските райони финансирането ще стане по 4 оси - конкурентоспособност на земеделието, горското стопанство и преработвателния отрасъл, опазване на околната среда и устойчиво стопанисване на земеделските земи, повишаването на качеството на живот в селските райони (за инфраструктура) и ос "Лидер".

ще отидат за инвестиции във ферми, мандри и месопреработвателни цехове, за нови насаждения, залесителни и други горски проекти. Средствата трябва да се усвоят за седемгодишен период, като прогресивно ще нарастват всяка година и ще се индексират спрямо инфлационния ръст. Освен за модернизация на стопанствата средства ще се изплащат също за екологични проекти в животновъдството, като например създаване на торосъбирателни площадки.

Ще се финансират само фермери или организации, чиято продукция е изцяло за пазара. По предложение на десетте новоприети страни - членки на ЕС, фондът отпуска средства и за полупазарни стопанства с цел преструктуриране. Това са дребни производители, които произвеждат частично за пазара и за собствена консумация. Годишно тези производители могат да получават по 1500 евро, но при условие че представят бизнес план, доказващ, че след 5 години стопанството ще стане пазарно.

Има контролна проверка на третата година и ако проектът не се изпълнява, финансирането се спира. Фермерите не трябва връщат парите от трите години, но повече няма да бъдат финансирани по нито един от европейските фондове, обясни Мирослава Георгиева.

Министерствата на земеделието, регионалното развитие и околната среда са разпределили секторите за финансиране според големината на селищата. Определено е, че от селските фондове ще се финансира изграждането на пречиствателни станции, ВиК съоръжения в села до 2 хил. жители. Междуселските пътища и артериите в селища с до 20 хил. души също ще се строят със средства от Европейския фонд за развитие на селските райони.

Българските общини вече имат опит с инфраструктурни проекти, които се финансират по САПАРД. За да може този процес да се ускори, от агроминистерството съветват още отсега неправителствените и бизнес организации да създадат сдружения, които се финансират по оста "Лидер". Целта на тези местни инициативни групи е да набележат приоритетните области за развитие на селището, които да бъдат подпомогнати по европрограмите. Освен за инфраструктура средства ще се заделят и за поддръжка и реставрация на културни и исторически паметници, за създаване на обществени паркови и т.н. Само за създаването на инициативните организации ЕС е заделил 70 млн. евро, които страната трябва да усвои до 2013 г.

и устойчиво стопанисване на земеделските земи. При анализа на водите, почвите и биоразнообразието експертите са установили, че много от потребностите в екологията могат да се подпомогнат по първата ос за обновяване на фермите. Важното в екологичната мярка са компенсаторните плащания за единица обработваема площ, които наподобяват директните плащания. За 7-годишния период за екология са предвидени 730 млн. евро. Те са за допълнително подпомагане на фермери в планинските и необлагодетелстваните за земеделие райони. Обработването на земята в тези райони става при голям наклон, често падат слани, затова и грижите за посевите са по-големи. Допълнителните плащания са начин да се компенсират тези проблеми и районите да не бъдат обезлюдени. Средствата допълват дохода, който фермерите биха имали, ако живееха във високопроизводителен район.

На този етап агроминистерството не е определило обхвата и критериите за планински и други необлагодетелствани райони. Изготвянето на техническата карта е в напреднал етап, предстои нейното съгласуване с Еврокомисията.

Агроекологичните мерки са втора група от мерки, с които ще се подпомагат проекти за биоземеделие, ерозирали земи, които трябва да се възстановяват и подпомагане на местни редки породи животни и местни редки сортове растения. Освен общини и частни стопани могат да кандидатстват и държавни структури - държавният горски фонд и частните горовладелци, защото това се счита, че е полза за природата и цялото общество. Ще се финансират също и превантивни дейности, свързани с опазването на горите - създаване на противопожарни инсталации, пътища за лесна проходимост за пожарни коли и др. Има и задължителни мерки за подпомагане на земеделските производители, които работят в зоните, включени в "Натура 2000".

----------------

Животновъдни ферми

Производство на земеделска продукция

Преработвателна индустрия

Биологично земеделие

Екология и залесяване

Изграждане на горски и селски пътища

Прокарване на ВиК съоръжения

Строеж на пречиствателни станции

(2007 - 2013 г.)

Конкурентоспособност на земеделието, горското стопанство и преработвателния отрасъл - 40%, или близо 1 млрд. евро

Опазване на околната среда и устойчиво стопанисване на земеделските земи - 26%, или 710 млн. евро

Повишаването на качеството на живот в селските райони (за инфраструктура) - 30%, или 830 млн. евро

Лидер - 2.5%, или 70 млн. евро