Въвеждането на еврото ще донесе редица позитиви на българската икономика, фирмите и домакинствата в страната и колкото по-скоро страната се присъедини към паричния съюз, толкова по-големи биха били ползите за нея.

Това става ясно от доклад* на Икономическия и социален съвет за готовността на България за влизане в еврозоната и очакваните от тази промяна икономически и социални измерения.
Най-общият извод в анализа е, че ако България прилага правилна стратегия и политика, подготви и информира правилно и навреме обществеността за промяната, включването на страната в еврозоната ще донесе съществени ползи за икономиката. В него се отчитат и негативите от въвеждането на новата валута, но те са далеч по-малко в сравнение с изгодите.

Експертите на съвета препоръчват да се отчита опитът на десетте нови страни - членки на ЕС, от Централна и Източна Европа в тази насока и че е необходимо да бъде формулиран времевият хоризонт, за който единната евровалута ще бъде приета като разплащателна единица в страната. Планът на правителството и БНБ предвижда еврото да замени лева през 2010 г.
Евроизацията ще намали осезаемо транзакционните разходи на домакинствата и бизнеса в България и ще отслаби натиска върху търговската и текущата сметка на страната, а следователно и върху платежния й баланс, посочват плюсовете от въвеждането на евровалутата от Икономическия и социален съвет. Дефицитът във външната търговия и международните разплащания се счита от редица икономисти и анализатори за опасен за стабилността на икономиката и валутния борд фактор. Основен търговски партньор на България са страните от ЕС (с данните към 2005 г. над 60 процента от външнотърговския стокообмен) и в тази връзка приемането на еврото ще отслаби напрежението върху платежния баланс, тъй като част от вноса ще се реализира в национална валута, се отчита в доклада на съвета.
Приемането на единната евровалута ще премахне съществуващия в момента валутен риск заради възможността от префиксиране на курса на лева към еврото и ще доведе до намаление на номиналните лихвени проценти, са другите най-значимите преки позитиви за икономиката, се посочва в анализа. За домакинствата въвеждането на еврото означава спестяване на транзакционни разходи, свързани с обмяната между лев и евро, и намаляване на лихвените разходи, свързани с обслужването на техните кредити. Резултатът от това ще е нарастване на разполагаемия доход, потреблението и спестяванията, което ще доведе и до растеж на икономиката, констатират от икономическия съвет.
Една от важните констатации на доклада е, че присъединяването на страната към икономическия и паричен съюз ще даде и по-голяма гъвкавост на фискалната политика на страната. Това означава, че правителството ще бъде по-свободно да увеличи разходите и да намали данъците, т.е. да осъществи фискална експанзия, която при отсъствието на парична политика заради системата на валутния борд е единственият инструмент в ръцете на централната власт за стимулиране на растежа. Съществуващият в момента режим на паричен съвет изисква ориентиране на фискалната политика на страната към постигане на балансиран бюджет с цел поддържане на стабилността и устойчивостта на фиксирания валутен курс.

През последните три години правителството дори генерира бюджетен излишък по настояване на Международния валутен фонд (МВФ), което на практика блокира пари в икономиката. Членството на страната в монетарния съюз ще даде по-голяма свобода за използване на фискалната политика за инвестиции в инфраструктурата на страната, при условие че разходите нараснат в рамките на критериите за стабилност на Пакта за стабилност и растеж - не повече от 3% от БВП бюджетен дефицит, отбелязват експертите на Икономическия и социален съвет.
При съществуващата в момента рамка на провеждане на макроикономическата политика стратегията за бързо присъединяване на страната ни към икономическия и паричен съюз носи съществени ползи за икономиката и обществото, обобщават експертите на Икономическия и социален съвет.
Анализът на икономическия съвет обръща внимание и на негативните последици от влизането в еврозоната, но подчертава, че те или са несъществени, или не са толкова болезнени, колкото се очаква. Така например опасенията за нарастване на цените на стоките и услугите, които съпътстват преизчисляването на цените от левове в евро, или т.нар. ефект на закръгляването, според експертите, подготвили анализа, не са валидни за равнището на цените като цяло.

Силата на ефекта се определя от структурата на търговията на дребно, смятат анализаторите. За страни, където търговията на дребно е доминирана от големи търговски вериги, които по принцип са в много силна конкуренция за пазарен дял, ефектът на закръгляване е много по-слаб или липсва. Според икономическия съвет опитът показва, че търговците на дребно, които имат по-малък обем на продажби, са и по-склонни да закръгляват нагоре цените на стоките. Това е особено осезаемо в по-малките населени места, където тези търговци на дребно имат пазарно влияние и поради липсата на големи търговци ефектът на закръгляване там е възможно да бъде много по-силен, предупреждават икономистите на съвета. Поскъпване по тяхно мнение се очаква най-вече за нетъргуемите стоки и услуги, т.е. тези, които не могат да се изнасят - ресторанти, кина, фризьорски услуги, химическо чистене, и то ако липсва силна конкуренция в тях. В крайна сметка повишаването на цените зависи много повече от структурата на търговията и конкуренцията, отколкото от въвеждането на еврото, категорични са експертите.
Останалите негативи, които придружават присъединяването към паричния съюз, са административни и несъществени според икономическия съвет. Така например БНБ ще трябва да отпечати евробанкнотите и отсече евромонетите, ще трябва да изтегли от обращение левовите банкноти и монети и да направи разходи за техника, софтуер и хардуер за интегриране в евросистемата.

--------------

Критериите от Маастрихт:

- висока степен на стабилност на цените (определена по средната за трите страни членки - включително извън еврозоната - обявили най-слабата инфлация, средната, към която се прибавя 1.5 %)

- усвояване на публичните финанси (определено от публичния дефицит, непревишаващ препоръчителната стойност от 3% от БВП, и по отношение на дълга да е по-ниска от препоръчителната стойност от 60 % от БВП или непрекъснато да се доближават)

- стабилност на валутния курс (определена от минимум 2 години участие на ниво обменен механизъм MCE II, което определя колебание на курса от ± 15 %)

- конвергенция (сближаване) на дългосрочния лихвен процент (отклонение от 2% максимум между еврозоната и приетата страна кандидатка).

*Докладът беше представен от българската делегация вчера на заседание на Смeсения консултативен комитет "Европейски съюз - България" в Брюксел