Существува ли петролен "сапунен балон"?

Существува ли петролен "сапунен балон"?

Възможен ли е петролен "сапунен балон"? Като цяло - да. В началото на 2002 година петролът струваше примерно 20 долара за барел, а в момента цената се доближава плътно до 75 долара. Главната причина за това е намаляване на разликата в предлагането и търсенето и предположенията за това, че доставките (за което няпомня и сегашната война между Израел и Ливан) могат да бъдат прекъснати във всеки един момент.

Отделна роля играят други старомодни спекулации, което увеличава възможността да се появи този "сапунен балон".

Но всеки балон си има своите особености и ако се спука и цените се понижат значително, не трябва да се поддаваме на илюзии и да смятаме, че сме попаднали в нова епоха на уютно изобилие.

Това просто повече няма да се случи. Във финансовите сапунени балони се нарушава връзката между цената и “базовите принципи”. По време на пика на технологичния сапунен балон книжата на доткомите, които не носят печалба, а и имащи твърде малко перспективи да станат печеливши, се продаваха на приказни цени. Цените на петрола не са скъсали връзките си с “базовите принципи”. Независимо от всички огорчения, бензинът ще остане достъпен. Даже при цена от 3 долара за барел удоволствието да карат своя кола ще струва на американците едва 4 процента от доходите им, твърди икономистът Найджъл Голд от Global Insight. Това е вярно твърдение и в световен мащаб. При цена от 70 за барел, разходите за бензин за година в световен мащаб  ще са за едва 2.2 трлн., което все пак са трохи в сравнение със световната търговия, която вече надхвърля 50 трлн. Долара на година.

Въпреки това всяко предположение за недостиг вдига цените. На икономически жаргон, това означава, че цените на горивото не са гъвкави.

В течение на десетилетия имаше изобилие от петрол. Например през 1985 година светът изразходваше 60 млн. барела на денонощие, докато тогава производствените мощности можеха да осигурят 70 млн. барела. Преработващите мощности също не бяха натоварени. През същата 1985 година американските заводи работеха с натоварване от 78%. В момента потребностите са за 85 млн. барела на ден. Остават свободни 1-2 млн. барела, а натоварването на мощностите в САЩ обикновено надхвърля 90 на сто.

Промяната се обяснява с някогашните ниски цени и грешки при разчетите. При ниските цени на петрола до 1999 година вложенията в разработване на нови находища бяха нерентабилни. Петролните компании орязаха бюджетите си и уволняваха специалисти наред. Exxon купи Mobil; Chevron погълна Texaco.

Никой не прогнозираше, че след 2000 година Китай ще се изправи като огромен консуматор. Но все пак – скок на цените от 20 на 70 долара. Няма ли пръст в това, което наричаме спекулация. Така се случи с книжата от технологичния сектор, а петролното бъдеще изглежда все по-мрачно.

Големите спекуланти – това са хеджфондовете, пенсионните фондове и инвестиционните банки. Надпреварата за купуване на фючърси изстрелва реалната цена на петрола. Въпреки това никой не се наема да каже, доколко спекулациите оскъпяват цените на петрола. В множество разработки се споменават оценки от 7 до 30 долара от сегашната цена за барел.

Теоретично процесът можа да се захранва сам, образувайки огромен сапунен балон. Колкото повече спекулантите купуват фючърси, толкова повече петрол отива на съхранение – което от своя страна още повече повишава цената спот. В кой момент обаче балонът ще се спука – т.е. хранилищата ще се препълнят. Мнозина смятат, че такъв сценарий е възможен.