Ако държавният резерв се намеси на зърнения пазар още през септември и попълни запасите си от 113 хил. тона пшеница, цените ще скочат и ще повлекат останалите по веригата зърно - брашно -хляб. При 200 лв. за тон пшеница без ДДС брашното ще поскъпне до 400 лв., прогнозира председателят на Съюза на мелничарите и шеф на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите Христо Андреев.

Проблемите ще се разискват на Консултативния съвет по зърното, който по искане на браншовиците ще се свика следващата седмица в земеделското министерство. Според бизнеса държавата не трябва да фиксира изкупните цени, защото това противоречи на пазарната логика. Зрънопроизводителите обаче са убедени, че интервенция е необходима, за да могат да продадат пшеницата на цени над себестойността.

От юни досега мелничарите са започнали леко да вдигат цените си. От 330 лв. за тон сега на едро брашното се търгува по 350-360 лв. За разлика от минали години глутенът тази година е нисък и за да се получи качествено брашно, хлебопроизводителите ще трябва да вложат много подобрители. Ако брашното стигне 400 лв., това неизбежно ще се отрази и на цената на хляба.

Още през юни хлебарите предупредиха, че от септември цената за килограм хляб трябва да се повиши поне с 5 ст., за да могат да направят необходимите инвестиции за въвеждането на системата за контрол на критичните точки (НАССР). Според закона за храните от септември всички мелници и пекарни трябва да инвестират производствата си, така че от 2007 г. да не бъдат затворени. Изискванията са изключително високи. В мелниците например складирането на пшеницата и брашното трябва да бъде в отделни помещения, а не както сега. Стените на хранилищата трябва да са обезпаразитени, което може да стане само в солидни хамбари, а не при гредоред, както сега се помещават много от т.нар. караджейки (примитивни мелници). През миналия месец шефовете на асоциацията са обходили над 35 мелници в Старозагорско, Кърджалийско и Хасковско, от които действащи са само 23. От тях едва три отговарят на хигиенните изисквания. Ако до декември те не се ремонтират, след 2007 г. ще бъдат запечатани, пресмятат браншовици. В Полша от над 600 мелници през първата година от присъединяването са останали едва 45. Без инвестиции в бранша подобна ще бъде съдбата и на българските предприятия, предвижда Андреев.

Подобно е положението и с хлебопроизводителите, много от които са незаконни. В големите градове баници се пекат в апартаменти и мазета без елементарни хигиенни условия и този проблем не може да се реши, защото здравните служби могат да ги проверят само по сигнал, обясни Георги Попов от асоциацията. За да излязат фирмите на светло, контролът трябва да тръгне от търговските обекти, но поради липса на капацитет инспекциите там са спорадични.

За да могат до края на годината хлебопроизводителите да инвестират, бизнесът е пресметнал, че всеки месец цените на хляба трябва да поскъпват поне с 5 ст. за килограм. В Европа цените се движат между 50 евроцента до 2-3 евро и за да се избегне шокът от поскъпването, предприемачите настояват то да става постепенно още до края на годината.