Още при представянето на новия закон за телекомуникациите в парламентарната комисия по транспорт и далекосъобщения, който трябва за влезе в сила от януари 2007 г., стана ясно, че текстовете му ще сблъскат различни политически и бизнес лобита. Свои становища представиха Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), трите мобилни оператора, БТК, алтернативните телекоми, Асоциацията на радио- и телевизионните оператори. Всички признаха,че е извършена сериозна работа и крачка напред към регулирането на телекомуникационния пазар съгласно новата по-либерална регулаторна европейска рамка 2002 г., но има още текстове за "чистене". Част от тях отново сблъскаха двата основни пазарни субекта - историческия оператор БТК и новите алтернативни телекоми.

Надяваме се законът да засегне въпроса за насърчаване на инвестициите от страна на новите оператори, заяви директорът по регулациите на "БТК груп" Павел Велчев. Тъй като от БТК се очаква да инвестира в инфраструктура за предлагането на нови услуги, нека получи гратисен период за предоставянето й на другите оператори на разходоориентирани цени, апелира той към депутатите от далекосъобщителната комисия.

Законът за електронните съобщения трябва да разпореди отварянето на съществуващата инфраструктура към алтернативните телекоми, настоя Теодор Захов от Сдружението за електронни комуникации (СЕК), припомняйки, че БТК спира конкуренцията на всички възможни нива. БТК се изправя срещу алтернативните телекоми и забравя, че основният й проблем са мобилните оператори, при които изтичат клиентите й, каза още Захов.

Двете тези очертаха очевидната ситуация, че очакваната либерализация на българския телекомуникационен пазар всъщност не се е състояла и от новия закон се очаква да реши по-лесно въпросите за битстрийма, последната миля, взаимното свързване.

БТК не за първи път настоява новите телекоми да инвестират в изграждането на собствена инфраструктура и да не разчитат само на нейната мрежа. Бившият шеф на БТК Денис Уолах в интервюта пред "Дневник" заяви, че е крайно време новите телекоми да инвестират в съоръжения, както това правят алтернативните оператори в Западна и Централна Европа.

Наскоро избраният нов изпълнителен директор на БТК Мартин Щауб, който все още не е направил официални изявления след встъпването си в длъжност, повтори тези дни пред агенция "Дау Джонс" познатата теза, че БТК е похарчила сериозни ресурси за телекомуникационно оборудване и конкурентите й би трябвало да направят същото. Затова, ако отвори мрежата си за тях, компанията би трябвало да получи срещу това добри печалби, коментира още Щауб.

БТК твърдо държи старите си позиции на пазара на традиционната гласова телефония, показaха и данните от годишния доклад на КРС за 2005 г. Според тях телекомът държи все още 97% от пазара на фиксирани услуги, докато новите 20 лицензирани доставчици (от които 9 реално работещи) си поделят останалите близо 3%.

Въпреки това експертите на КРС и новите оператори признават, че през изминалата година за първи път има раздвижване на пазара на фиксирани мрежи и реален старт на конкурентни услуги. Към края на 2005 г. право да изграждат фиксирани телефонни мрежи и да предоставят услуги по тях имат 20 нови доставчика, сред които "Мобилтел", "Глобул" и някои кабелни оператори.

Oсвен БТК фиксирани гласови услуги предлагат девет алтернативни оператора - "България телеком нет", "Голд телеком България", "Източна телекомуникационна компания", "Кейбълтел", "Некском България", "Орбител", "Спектър нет", "Телеком партнърс нетуърк" и "Транс телеком". Въпреки наличието на девет активни нови телекома относителният дял на приходите на БТК от гласови услуги през 2005 г. остава висок - 97.5%, което е знак за неефективна конкуренция на пазара, сочат данните на КРС.

КРС отново определи БТК за оператор със значително пазарно въздействие върху пазара на фиксирани мрежи и услуги. Тaзи позиция й отрежда задължения към останалите участници на пазара - да свърже мрежата си с техните, да им предостави необвързан достъп, да ги допусне да ползват заедно с нея помещения, съоръжения, канали, кули и други.

Първото допускане на конкурентна оферта до абонатите на БТК се случи 2005 г., когато стана възможна услугата "избор на оператор". Тя позволява на потребители с номера на БТК да избират друга мрежа за своите "дълги" обаждания - в страната и в чужбина. Услугата е неабонаментна, защото клиентът не сменя телефонния си номер и си остава абонат на БТК. Засега, избирайки кода на алтернативния оператор, той инициира само изходящи повиквания - в чужбина, страната и към мобилни мрежи. Услугата "избор на оператор на абонаментна основа", т.е. с номер от нов телеком, което ще позволи и входящи обаждания, още не се предлага.

По данни на КРС през 2005 г. услугата "избор на оператор" или "селекция" предлагат четири оператора - "Голд телеком България", "Некском България", "Орбител" и "Спектър нет". Приходите от нея са незначителни - около 0.2% от общия обем на приходите от фиксирани гласови услуги. Въпреки очакванията, че през 2006 г. на българския пазар ще е възможна и т.нар. преселекция, или избор на оператор на абонаментна основа, с днешна дата тя все още не се предлага.

Затова новите телекоми настояват да получат битстрийм достъп, т.е. да наемат ADSL инфраструктурата на БТК, по която да пуснат свой интернет. Засега БТК им предложи само статута на търговци на едро на нейните пакети за високоскоростен интернет. На офертата й се отзоваха 2-3 компании.

Според действащия Закон за далекосъобщенията услугите по взаимно свързване и предоставянето на необвързан достъп до абонатната линия са част от услугите, за които КРС налага на БТК като оператор със значително пазарно въздействие специфични задължения. Тя е длъжна да разработи типови оферти за условията, при които ще предоставя тези услуги и да получи одобрението на КРС.

В момента все още е в сила старото споразумение за взаимно свързване от 2004 г. Одобреното в края на 2004 г. от КРС типово предложение за 2005 г. , което съдържаше и условията за абонаментни услуги, беше отменено от 5-членeн състав на Върховния административен съд. Същото се случи и със споразумението за 2006 г. - БТК отново го обжалва. През 2005 г. са сключени само три договора за необвързан достъп - между БТК и "Орбител", "Спектър нет" и "Некском България, сочи в доклада си КРС. Въпреки това новите телекоми нямат възможност да предложат домашен телефонен номер или ADSL достъп.

В доклада си от май Европейската комисия отбеляза, че България не е успяла да осигури конкуренцията на телекомуникационния пазар, особено в бизнеса с фиксирани мрежи. "Монополът на БТК спъва либерализацията в сегмента на фиксираната телeфония", е заявил пред агенция "Дау Джонс" Валентин Хараламбов, зам.-председател на КРС.

Новият закон, внесен в парламента през август, се очаква да разшири достъпа до този пазар и за други телекоми. Мнозина обаче се съмняват, че той ще има реално въздействие върху пазара.

Само за последните две години Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби шест пъти БТК за злоупотреба с господстващо положение и неизпълнение на нейни решения. През юни тази година санкцията беше за възпрепятстване на достъпа до т.нар. последна миля. Наложените от КЗК глоби в размер от 50 хил. лв. до 100 хил. лв. провокираха алтернативните телекоми и те поискаха от регулатора да й наложи максималната санкция от 500 хил.

"Глобите на операторите в стария и новия закон са малки и не влияят на нарушителите, затова трябва да се променят", каза при първото обсъждане на новия закон Теодор Захов от името на СЕК. Не е известно колко от наложените глоби е изплатила БТК досега, но обичайната й реакция е да обжалва решенията на антимонополния регулатор в съда.

Въпреки многократно повтаряните несъгласия с политиката на БТК към другите играчи на пазара, алтернативните оператори не губят надежда, че шанс да се стигне до разумни споразумения с историческия оператор има.

"Кейбълтел" АД

"Източна телекомуникационна компания" АД

"Некском България" АД

"Нетплюс" ООД

"Орбител" АД

"България телеком нет" АД

"Вестител бг" АД

"Спектър нет" АД

"Телеком партнърс нетуърк" ООД

"Транс телеком" ООД

"Евроком кабел" ЕАД

"Голд телеком България" АД

"Ай Ти Ди нетуърк" АД

"Космо България мобайл" ЕАД

"Мобилтел" АД

"Нет ис сат" ООД

"Ново" ЕООД

"Скат тв" ООД

"Телеком 1" ООД

Източник: Годишен доклад на КРС за 2005 г.