Във вторник НР съобщи, че на 18 януари 2007 г. Патриша Дън ще напусне поста си на председател на борда на директорите, но ще остане негов член. Мястото й ще заеме изпълнителният директор и президент на компанията Марк Хърд. Причината за оттеглянето й са критиките, че е наредила доста спорно разследване на това кой от борда подава секретна информация на пресата.

Проблемът с изтичането на информация от закритите заседания е още от 2005 г., но този път се оказа, че чрез наета външна компания е правен опит да се вземат списъци с телефонните разговори на поне девет журналисти от издания като "Ню Йорк таймс" и "Уолстрийт джърнъл" и на някои членове на борда.

Освен това е била задействана акция за дезинформация, чрез която да се проследят каналите за изтичане на данни от НР. На пръв поглед практиката изглежда оправдана от гледна точка на корпоративните интереси. Според главния прокурор на щата Калифорния обаче е извършено углавно престъпление под формата на кражба на идентичност и незаконно сдобиване с информация.

При оттеглянето си Дън призна, че вероятно наетата детективска компания е използвала някои "неподходящи техники" в работата си. "Те са отишли по-далеч, отколкото са нашите разбирания, и се извинявам, че ги наехме", каза Дън.

Само преди седмица тя заяви, че няма намерение да напуска, докато за това не я помоли бордът.

В събота обаче Томас Пъркинс, един от водещите инвеститори в Силиконовата долина, протестира срещу методите й и я призова да подаде оставка. В неделя и понеделник имаше две извънредни заседания на директорите и ден по-късно Дън се оттегли доброволно, "за да намали щетите върху компанията".

Според американските медии първоначалните резултати от разследването показали, че "дупката" в конфиденционалността на борда е 66-годишният директор Джордж Кийуърт. Той бе най-дълго служилият директор на "Хюлет-Пакард" - с близо 20-годишен стаж, и подаде оставка в същия ден, когато се оттегли и Дън. При оттеглянето си Кийуърт призна, че той е бил източникът, и призова компанията да е по-открита с журналистите. Направих го за доброто на НР и не съм разкривал поверителна или ощетяваща интересите на компанията информация, твърди той.

Проблемът на "Хюлет-Пакард" е по-голям от личната отговорност на Дън, твърди агенция "Блумбърг". Според Джак Уелч - бившия шеф на "Дженерал илектрик" и един от легендарните бизнесмени на Америка, въпросът е не толкова дали тя е сбъркала, а защо не могат да се справят с изтичането на информация. "Този човек извършва морални престъпления, като нарушава правилата, целящи да създадат нормален и добър дебат. Обичам добрия дебат, когато той остава при закрити врати. Когато не успееш да наложиш тезата си, просто го преглъщаш и продължаваш напред. За мен Дън е невинна жертва", обяснява Уелч.

Той прогнозира, че в следващите две години ще има сериозни размествания в борда на НР. "Няма как това да не се случи с този откачен и нефункциониращ борд. Той се тресе, откакто бе извършено сливането с "Компак", одобрено с минимално мнозинство. Още тогава казах на Карли Фиорина, че ще трябва да води война." Когато вътрешното разследване в НР кой издава на журналистите подробности около отстраняването на Фиорина, а после и за стратегията на компанията, Дън се принуди да наеме външни детективи.

"Проблемът е все още там. Ако науча, че някой разрушава конфиденционалността, светкавично бих го уволнил", обяснява Уелч. "Когато е наела външни детективи, тя е приела, че целта оправдава средствата, но така сериозно е подкопала и позициите на главния изпълнителен директор Хърд", коментира Джеймс Пост, професор в Училището по мениджмънт на Бостънския университет.

Целият скандал наистина ощетява имиджа на НР, но едва ли клиентите й ще спрат да купуват продукцията на компанията.

За осемте си години в НР Пати Дън преживя повече възход и падение, отколкото който и да било от членовете на борда за два пъти по-дълго време. В първите дни на 2005 г. в офиса на "Хюлет-Пакард" в Сан Франциско две дами се бяха вкопчили в безпощадна битка. Карли Фиорина - изпълнителният директор на компанията и със сигурност най-влиятелната жена в корпоративна Америка по това време, търпеливо изслушваше критиките, които членът на борда на директорите Патриша Дън й четеше от анализа на дейността. Заседанието завърши с решение, че Фиорина трябва да отстъпи част от правомощията си.

Тя отказа и след няколко седмици бе уволнена. Година и половина по-късно и на Патриша й показаха вратата.

Запознати със събитията от края на 2004 г. споделят, че тогава Дън методично месец след месец е събирала информация за Фиорина и е убеждавала колегите си в борда да я отстранят. Тя е неотклонна, хладнокръвна и систематична, но никога не е имала статуса на звезда, какъвто имаше Фиорина. Макар списание "Форбс" да я включваше сред най-влиятелните бизнес дами на Америка, тя рядко заставаше пред камерите. Дън е в борда на НР от 1998 г., а до 2002 г. заемаше поста главен изпълнителен директор на "Барклис Глобъл инвесторс", от който се оттегли за известно време, за да се пребори с раково заболяване.

Дъщеря на шоугърла и водевилен актьор, Патриша израства в Лас Вегас. После завършва икономика и журналистика в университета на щата Калифорния в Бъркли и се пробва като журналист на свободна практика. Поради нуждата от трайни доходи тя се отказва и започва работа като секретарка в "Уелс Фарго инвестмънт адвайзърс", поделение на банката "Уелс Фарго", закупено преди десетина години от банка "Барклис". Междувременно се омъжва за бившия президент на "Уелс Фарго инвестмънт адвайзърс" Бил Янке и специализира корпоративно управление, а после минава курсове по съставяне на корпоративни финансови отчети. "Тя искаше да знае всичко, което може да се научи", споделя днес нейният преподавател Брет Трумън.

Това й помага да събере аргументи срещу Фиорина, но и да успокоява Уолстрийт за разочароващите резултати на НР.

Джуди Милър, професор по журналистика в Университета на Южна Калифорния, определи като "отвратителен" факта, че една корпорация си е позволила да разследва журналисти. Според Боб Стийли от анализиращия медиите"Пойнтър инститют" под въпрос се поставя самата роля на журналистите, защото други източници, предпочитащи да говорят в конфиденциална форма, могат да се отдръпнат, ако нямат сигурност, че имената им ще бъдат защитени. А така в крайна сметка губи обществото.

Лекотата, с която детективите са се сдобили със списъка на телефонните разговори на интересуващите ги хора, напомни, че защитата на телефоните в Америка е в законова сива зона. Тепърва подобно законодателство си пробива път в Конгреса, а федералната комисия по телекомуникациите се опитва да принуди телефонните компании да въведат по-строги правила. Смята се, че в поне 40 случая през миналата година компании са използвали подобен подход, за да се сдобият с информация с кого е разговарял интересуващият ги човек.

Техниката е елементарна - детективът първо се сдобива с някаква "клиентска" информация - да кажем, личния код на разследвания. После звъни на телефонната компания и се представя от името на клиента и моли да му изпратят подробна разпечатка. Ако се прави по електронна поща, това става още по-лесно и може да покрие хиляди хора. В Калифорния това се наказва с до 20 години затвор, независимо дали мотивът зад действието е бил да се помогне на компанията. Когато крадеш, за да храниш семейството си, това все още си остава престъпление. Проблемът е, че трябва да се докаже, че зад нарушението има мотиви за финансова изгода.

"Ако член на борда не ти харесва, шпионирай го" - под това заглавие в."Ню Йорк таймс" (едно от засегнатите от скандала издания) коментира, че е невъзможно да имаш независими членове на съвета на директорите, докато председателят му си позволява да ги разследват тайно.

Освен това използваната техника означава, че компанията приема друг да лъже от нейно име с цел да се сдобие с лична информация. Ситуацията е още по-деликатна поради факта, че в борда на НР членуват висши ръководители на телекомуникационни и здравноосигурителни корпорации, опериращи с лични данни на милиони американци. Ако те не осъдят светкавично поведението на Дън, "Хюлед-Пакард" се изправя пред огромен проблем - как да имам доверие на една корпорация, която в името на по-доброто обслужване ми предлага да й предоставя свободен достъп до домашния си компютър, пита "Ню Йорк таймс".

 

-------------

 

Ветровити постове се оказаха директорските места в няколко големи световни корпорации, изпитващи сериозни трудности. Нови мениджъри ще се опитат да прокарат болезнени реформи в емблематични имена като "Форд", "Пежо" и "Еърбъс", а "Хюлет Пакард" изгуби председателя на борда си заради тежък скандал със следене на журналисти и висши служители.

Тази седмица "Дневник" разказва за принудителния завой, който направиха тези лидери на световната икономика, и какво може да означават тези събития за бъдещето на индустрията. В първата част описахме как човек с дългогодишна кариера в "Боинг" пое управлението на автомобилния гигант "Форд". Вторият разказ бе за освежаването, което "Пежо" търси с отстраняването на човека, който всъщност въздигна компанията през последните десет години. В третата част представихме как "Еърбъс" жертва директора на проекта за "Суперджъмбо А380" в опит да навакса изоставането му, обещаващо 2 млрд. евро загуби.