Яхтеният бизнес в България започва все повече да привлича интереса на редица български и чужди инвеститори, които планират да развиват проектите си тук. На българското Черноморие вече е изградено първото частно яхтено пристанище, други три-четири марини са в начална или напреднала фаза и все повече компании започват да организират яхтени състезания и туристически пътувания. Тази тенденция ясно се очерта на провелата се в края на миналата седмица конференция на тема «Развитие на яхтения бизнес в България», която беше организирана от в. «Дневник» и «Диневи&ко» в Бургас.

Черноморското крайбрежие има потенциала да привлича чуждите туристи, които прекарват почивката си на яхта и обикалят пристанищата по море, коментираха представителите на яхтения бизнес в България. За целта обаче трябва да се премахнат редица нормативни, административни и инфраструктурни трудности, които засега възпрепятстват развитието на бизнеса. Някои от основните проблеми са липсата на пристанища, на които могат да акостират и да престояват яхтите, усложнени митнически режими за допускане на чуждите яхти в страната и др. В българското законодателство няма разграничение между търговското корабоплаване и плаването за удоволствие и това води до затруднения при регистрацията и контрола на яхтените пътувания, посочи управителят на "Венид яхт" Георги Михов. По информация на Сергей Църмаклийски от транспортното министерство в момента се подготвя работна група, която да разработи наредба, регулираща дейността на яхтения бизнес в страната.

Представителят на черноморското яхтено рали "Кайра" (Kayra) Христо Цветков посочи, че по българското Черноморие липсват достатъчно пристанища, където да акостират яхтите. Повечето пристанища в момента не могат да бъдат модернизирани и използвани, защото са държавна собственост и законодателството не позволява в тях да бъдат вложени частни инвестиции. Още не е изграден механизмът, при който тази инфраструктура може да премине в ръцете на общините на или частните компании, които да се погрижат за тяхното стопанисване или модернизиране. Ситуацията в момента е такава, че е по-лесно частните инвеститори да построят ново яхтено пристанище, отколкото да използват капацитета на съществуващата инфраструктура, обясни Пейчо Манолов, който е директор на Изпълнителната агенция "Пристанищна администрация" към Министерството на транспорта.

В България вече работи първото частно пристанище, което е в Свети Влас и е инвестиция на братята Диневи от "Диневи и ко". В момента се изграждат и други частни яхтени марини като тези в Созопол, Ахтопол и др. морски градове. Проектът в Ахтопол е на италиански инвеститори, холандска компания пък има интерес да изгради ваканционно селище и яхтено пристанище на територията на Бяла, стана ясно по време на срещата.

По данни на представителите на яхтената регата «Кайра» петима туристи на яхта генерират приходи колкото 150 туристи с чартърен самолет. Участниците в конференцията се обединиха около мнението, че предизвикателството пред туристическия бизнес в България е да привлича повече яхтсмени, които да пътуват с лодките си по българското крайбрежие и дори да ги зазимяват тук през зимата. По данни на Националната служба "Гранична полиция" в България има между 150 и 200 регистрирани яхти на българи. Според Българската федерация по ветроходство пък годишно в морското пространство на страната циркулират около 2 хил. лодки. Тепърва интересът към яхтения бизнес ще се развива с голяма сила и до пет години през страната ще минават по 15-20 хил. лодки, категоричен е председателят на федерацията Станислав Касъров. По думите му и в момента има чужденци, които оставят яхтите си да зимуват в България, но те са съвсем малко. Търговците на яхти в България съобщават, че само тази година са продадени около 50 яхти на българи.

В конференцията участваха над 100 представители на различни компании и държавни структури, свързани с яхтения бизнес. Сред тях "Сузуки България", "Хипо Алпе-Адриа-лизинг", "Яхтен магазин България" (представител на "Бавария яхтс"), "Булстрад" и "Булгартабак холдинг", които подкрепиха събитието.