В света на бизнеса един директор си тръгва на всеки шест часа. Изпълнителните директори напускат поста си след много кратко време на кормилото на големи корпорации. Рекордно бързите смени станаха обичайни, след като все по-често бордовете на компаниите се опасяват от незаконни действия на лидера си, които да създадат ситуация, подобна на "Енрон".

Само през първите 12 дни на септември изпълнителните директори напуснаха фармацевтичната група "Бристол-Майерс Скуиб" (Bristol-Myers Squibb), "Форд мотор" (Ford Motor) и "Виаком" (Viacom).

Американските компании в скоро време ще уволнят или загубят около 1400 лидери само за 2006 г. За миналата година са били сменени 1322 директори и едва 663 през 2004 г. Всички индустрии усещат тенденцията, която засяга както софтуерното дружество "Сън майкросистемс" (Sun Microsystems), така и фармацевтите "Пфайзер" (Pfeizer), хранителния гигант "Крафт фуудс" и технологичната група "Рейдио шак" (Radio Shack).

Идеята за добро корпоративно управление накара бордовете на компаниите да се страхуват от еднолични действия на изпълнителните си директори. Поради това все повече компании (вече 96 на сто от включените в индекса S&P 500) имат независими директори на борда. През 2003 г. едва 36 процента от дружествата в индекса са имали подобна структура.

"Бордовете са изложени на много по-голям натиск да управляват добре компанията и вече са прекалено бдителни, каза Доналд Хамбрик от бизнес училището на университета на Пенсилвания. Те прочистват екипа."

В замяна обаче очакванията към директора са се променили. Отдавна е отминало времето, когато на директорите се позволяваше да се учат от грешките си. Корпорациите вече искат незабавни, значими и повтарящи се резултати, коментират анализатори.

Подобно изискване имаше автомобилният гигант "Форд". Изпълнителният директор Уилям Клей Форд не можа да постигне желаните резултати, след като пое компанията през 2001 г. Постоянната загуба на пазарен дял накара компанията да предприеме съкращения на 30 хил. служители.

Новият директор Алан Мълали веднага се впусна в намаляване на разходите и ускори програмата за съкращения. Мълали успя да удвои оперативната печалба на предишната компания, която ръководеше - "Боинг".

Там той успя да постигне това с ускоряване на продукцията и намаляване на работната сила наполовина. Въпреки успеха си обаче Мълали едва ли ще има много време да докаже способностите си и във "Форд".

"Златните момчета" като Мълали могат да получат повече време и повече възможности, но новият директор на "Форд" има пред себе си само две или три години, за да постигне нещо", каза Алан Коен, преподавател и експерт по въпросите на корпоративното управление в "Бабсън колидж".

През последната година обаче не само желанието за по-добри резултати измести толкова много директори от постовете им. Водещият скандал беше разследването със задна дата на изпълнението на фондови опции. Поне трима директори са напуснали или са били уволнени заради сделки с опции, в които се подозира използването на вътрешна информация.

Очаква се в бъдеще общо 130 компании да дадат по-точна информация за разкриването на приложените опции за акции. Възможно е след тази серия федерални или вътрешни разследвания още директори да напуснат поста си.

Действията на бордовете обаче имат своя цена. Средният пакет при уволнение на главния изпълнителен директор е около 16 млн. долара. Реално обаче компанията може да заплати много повече след евентуален спад на пазарната й цена. Както показва опитът на "Нортел нетуъркс" (Norlet Networks), смяната на директора може да бъде приветствана от акционерите, но да не направи нищо за представянето на групата на фондовите пазари. "Нортел" успя успешно да разчисти счетоводен скандал и скоро след това назначи бившия директор на "Моторола" Майк Зафировски.

След обявяването на назначението през октомври 2005 г. акциите на "Нортел" се повишиха с 5.4 на сто. Седем месеца по-късно Зафировски предрече подобряване на състоянието на компанията чак след пет години. През лятото той съкрати 1100 служители. От началото на годината обаче цената на акциите на групата се е покачила с 25 на сто.

Директорът на "Дел" също е заплашен. Кевин Ролинс пое компанията през 2004 г. и в момента трябва да се справи със спада на акциите от 34 на сто за последните 12 месеца. Освен това печалбите на компанията намаляват, а се очакват и две федерални разследвания на счетоводните практики. Ако Ролинс не успее да подобри представянето си, той може да стане поредната жертва на идеята, че директорите не заслужават втори шанс.

Успешните директори обаче също не са застраховани. Директорът на "Хюлет - Пакард" Марк Хърд пое компанията в лошо състояние от Карли Фиорина миналата година.

Оттогава Хърд успя да спечели пазарен дял от основния конкурент "Дел", а цената на акциите на групата се е увеличила със 75 процента от началото на мандата му през април 2005 г.

Скандалът с подслушвателните устройства в НР обаче заплашва да погълне и Хърд. Наскоро директорът на групата разкри, че и той е бил замесен в тези действия, като е одобрил изпращането на мейл от несъществуващ служител до медиите. Така компанията е искала да открие източника на репортерите в компанията.

След скандала с "Енрон" потенциалната вреда от действията на изпълнителния директор никога няма да бъде подценена. Задачите на лидерите на компаниите се усложняват. От своя страна бордовете имат предизвикателството да намерят своето "златно момче", но едва ли ще си позволят отношение като към звезда в бизнеса.

 

--------------------------------------------------------------------------------

 

Лидери в различни индустрии загубиха позициите си през последната година

 

- Питър Долан, "Бристол-Майерс Скуиб"

 

- Съмнър Редстоун, "Виаком"

 

- Филип Найт, "Бийвъртън"

 

- Ноел Форгар, EADS

 

- Кристиян Щрайф, "Еърбъс"