Юрий Станчев, изпълнителен директор на дружество със специална инвестиционна цел Трансинвестмънт АДСИЦ-София (TRINV), е придобил на 30 октомври 50 000 акции от компанията, представляващи 7.69% от капитала му, съобщи БФБ-София. Посредник по сделката е бил Евробанк.

През последните месеци на капиталовия пазар се появиха много фондове за имоти, регистрирани по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Но освен в имоти на тези дружества им е позволено да инвестират и във вземания. Броят им в момента е значително по-малък от тези за имоти - едва пет. Едно от тях е "Трансинвестмънт".

В края на юни тази година Трансинвестмънт сключи първата си сделка по закупуване на вземания, стана ясно от съобщение на борсата. Дружеството със специална инвестиционна цел е закупило от Транскарт файненшъл сървисис съвкупност, включваща вземания по главници, формирани от договори за картово разплащане, които отговарят на определени изисквания.

Номиналната стойност на вземанията е 500 036.79 лв., като цената, която Трансинвестмънт заплаща за тях, е 462 963 лв.

Предвиждаше се сделката да бъде сключена в началото на август, но след като увеличението на капитала вече приключи, това даде възможност да бъде изтеглена напред.

Трансинвестмънт е учредено от Петрол холдинг, който притежаваше към датата на регистрацията 70% от капитала, и Банка Пиреос България с останалите 30%. Впоследствие капиталът беше увеличен с 150 000 акции. Засега се знае, че дружеството е създадено заради търсенето на алтернативни начини за финансиране на проектите по издаването и обслужването на кредитните карти на банката.

Дружеството предвижда да финансира дейността си главно чрез облигационни емисии, а не чрез увеличения на капитала през борсата. Планирано е издаването на облигации между 6 и 15 млн. лв., като в случай че сумата нарасне в бъдеще, ще се вземат адекватни управленски решения за евентуално вдигане на акционерния капитал.

В началото на 2007 г. се очаква да започнат да се прилагат изискванията по отношение на управлението на риска, приети от Базелския комитет по банков надзор. Това означава, че за да се развиват банките при оптимално съотношение на капитал към рискови експозиции, те трябва да намерят начин да преразпределят рисковете, които генерират от дейността си.

Банките неминуемо ще се замислят по-сериозно за такива сделки, когато размерът на вземанията им нарасне по-значително.

Ако в момента на една банка се налага да вдига капитала си от 50 млн. лв. на 60 млн. лв., абсолютният размер на нарастването е сравнително малък. Когато обаче се наложи капиталът да се вдигне, примерно от 500 млн. на 600 млн. лева, абсолютният размер на нарастването вече представлява значителна сума. Тогава е много вероятно банките да бъдат подложени на натиск, включително и от акционерите, да намерят начин за оптимизация на капиталовата си структура. Секюритизацията на вземания е един от начините. Банките у нас ще започнат да тестват по-активно сключването на подобни сделки догодина.

Секюритизацията ще им даде възможност да продължат експанзията си, без да губят контрол върху клиентите си и да запазят генерирането на приходи от такси, комисионни и най-вероятно премии при продажбата на съвкупностите от вземания. Много вероятно е секюритизацията да бъде включена в бизнес плановете и на дружества, които се занимават с кредитни сделки, но не са банкови институции.

В момента те практически не търсят такива инструменти. Повечето дружества са в етап на натрупване на клиентска база и на критичен минимум от сделки, които да им позволят да бъдат печеливши.

В средносрочен план тези дружества и банки ще бъдат изправени пред проблема да продължат да генерират вземания, като потърсят и алтернативни източници за финансиране.

------------------

Секюритизацията на вземания е един сравнително нов бизнес в света. През 70-те години на миналия век са регистрирани първите сделки, като предмет на секюритизация са били ипотечни заеми.

По-осезаемото раздвижване на този пазар започва през 80-те години благодарение развитието на информационните технологии. Вземанията, които са интересни за целите на секюритизация, освен ипотечните кредити са и вземанията по лизингови договори и револвиращи кредитни карти. Вземанията, които могат да бъдат предмет на секюритизация, трябва да са хомогенни, да са диверсифицирани, т.е. да са относително голям брой и малки по размер и същевременно да могат да се групират по географски, възрастов или друг принцип.

Дружества със специална инвестиционна цел, регистрирани по съответния закон, закупуват тези съвкупности от вземания с парични средства, привлечени на заем от облигационери или със собствен акционерен капитал. Паричните потоци, генерирани от съвкупностите, се използват за плащане на лихви и главници на облигационерите и дивиденти на акционерите. Потенциалните инвеститори се интересуват от характера на самите вземания и целят да избегнат риска, който е присъщ на дадена компания като цяло.

Така те изследват единствено риска, свързан с вземанията, при което се елиминира корпоративният риск.

Погледнато в общия аспект на управлението на риска и оптимизирането на капиталовата структура, в днешно време се счита, че секюритаризацията ще играе все по-голяма роля, т.е. дружествата ще могат да изолират част от рисковете в дейността си, като същевременно ще запазват в достатъчна степен контрола си върху нея.