За членовете на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е достатъчно да имат магистърска степен, без значение по каква специалност, за да влязат в състава на регулаторния орган, предложиха депутати на последното обсъждане на законопроекта за електронните съобщения. Така отпадна предложението на вносителя - Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), който предлага освен магистърска степен кандидат-комисарите да имат и най-малко пет години опит в областта на съобщенията. "Некомпетентни хора в областта на съобщенията в КРС са сигурно условие за корупция", каза депутатът от ДСБ Иван Иванов и заяви, че в пленарната зала ще настоява този текст да се промени. При гласуването в залата ще станат ясни точните изисквания към комисарите.

Сега в КРС работят двама инженери в областта на телекомуникациите - зам.-председателят Валентин Хараламбов и Валентин Георгиев. Председателят Георги Александров е икономист, а останалите двама комисари - Зина Трифонова и Петър Рендов, са съответно юрист и математик.

Изцяло съставенa от инженери по съобщенията беше първата Държавна комисия по далекосъобщения, без законът да изискваше това. Според запознати идеята за екип от комисари с дипломи по телекомуникации е изцяло на ДАИТС. "КРС има регулаторни функции и не решава технологични проблеми, затова не се налага образователна хомогенност на екипа й", коментира член на сегашната комисия.

Според новите текстове председателят на КРС ще се назначава от премиера с мандат от 5 години, а заместникът му и двама от членовете ще се избират и освобождават от парламента за същия срок. Президентската квота е за един член на комисията. Всички комисари ще имат право на два последователни мандата.

Отсега е ясно, че предстоят сериозни спорове за финансирането на КРС, както и за разпределението на събраните от такси и разрешителни средства. Депутатът от ДПС Камен Костадинов предлага регулаторът да разполага със самостоятелен бюджет, който ще му даде независимост. От финансовото министерство напомниха, че самостоятелни бюджети имат само съдебната власт и общините, а при Комисията по финансов надзор и Сметната палата независимият бюджет бил прецедент.

"КРС се финансира изцяло от таксите на операторите от сектора и не взема пари от държавния бюджет", заяви председателят й Александров. Той допълни, че за 2005 г. приходите на комисията възлизат на 34 млн. лв., а разходите й са само 6 млн. лв.