Миналата седмица скандинавското борсово обединение OMX се срещна с членовете на Българска фондова борса и заяви пред тях интереса си от закупуването на държавния дял от 44% от капитала на борсата. Групата обединява скандинавския пазар (Nordic market), включващ борсите в Стокхолм, Копенхаген и Хелзинки, и балтийския пазар (Baltic market), включващ борсите във Вилнюс, Рига и Талин. Групата предлага още деривативен пазар и алтернативен пазар на скандинавските борси за малки компании. Наскоро част от OMX стана и Исландската фондова борса, с което групата вече обединява 7 борси. Стратегията на OMX е обособяването на регионални пазари, както скандинавския и балтийския. В момента двата пазара ползват обща система за търговия. За опита на малка борса, присъединила се към по-голяма структура, разговаряме с Далиа Ясулаити, председател на борса на директорите на Вилнюската фондова борса.

---------------------------------

- Фондовата борса във Вилнюс е създадена в края на 1992 г., като търговията започва година по-късно. Тогава държавата притежаваше 43% от борсата. Борсата премина през дълъг процес на преобразуването първо в публична компания, после в т.нар. for profit, или организация със стопанска цел, и накрая приватизацията й. Правителството реши да продаде държавния дял през декември 2003 г., като постави две изисквания към купувача. Първото условие беше, че купувачът трябва да е регулиран пазар, който ще развие нашия, като осигури нови технологии и позволи на членовете на борсата да търгуват извън Литва, както и обратното. Второто условие беше цената, която ще предложи купувачът. Имахме два кандидата - OMX и Варшавската фондова борса. OMX предложиха по-висока цена и спечелиха. Сделката беше подписана през май 2004 г., като някои от членовете на борсата също продадоха акции си. Първоначално OMX закупиха около 51%, а след това купиха още акции от другите акционери и за два месеца към август 2004 г. те вече притежаваха 93%. Така станахме част от семейството на OMX. Като част от групата въведохме нови много структурни процедури, като финансова консолидация и въвеждането на различни политики, включващи застраховането на бизнеса и др.

- Известно време преди смяната на собствеността ние вече търсихме нова технология и със закупуването ни съвсем логично беше да изберем търговската система на OMX. Сега балтийските и скандинавските пазари ползват една система за търговия. Хубавото на системата на OMX беше, че се ползваше вече от няколкото скандинавски пазара. Проектът по свързването към новата система продължи около осем месеца - от септември 2004 г. до края на май 2005 г. Въведохме и правила за членството и търговията по примера на NOREX, съюза между скандинавския (Nordic market) и балтийския пазар (Baltic market), а наскоро към него се присъединиха Осло и Исландия. Така въведохме същите правила за търговия и сетълмент. Тук не става въпрос само за това, че нашите членове получиха достъп до нова система, чрез която могат да търгуват на други пазари, както и че чужди инвеститори могат да търгуват на нашия. Става въпрос за по-голяма функционалност на системата, даваща възможност за повече техники за търговия, както и възможности за ограничаване на ценовите манипулации и др. Всъщност това, което нашият пазар спечели, беше повече гъвкавост и повече възможности за търговия. Същевременно броят на чуждите членове се увеличи, като вече имаме нови членове не само от балтийския регион, но и от скандинавския. Другото важно нещо, което може да спечели един пазар като член на толкова голяма фамилия, е ноу-хау. При нас няма пазар на деривати, но Nordic имат и лесно можем да заимстваме техния опит, точно както в момента на базата на техните знания създаваме всякакви индекси, както и алтернативен пазар, базиран на малки компании. Също така смятаме да разработим и ИТ продукти.

- Не бих казала, че нашата технология беше лоша, но беше т.нар. stand-alone, т.е. беше единствената платформа, чрез която можеха членовете ни да се свързват с борсата и да търгуват. Всеки от тях трябваше да има тази платформа, за да може да търгува на нашата борса. Самата система не беше лоша, просто беше само за търговия във Вилнюс. Известно е, че големите международни банки няма да сложат по един прозорец за търговия на всяка от трите балтийските борси. Няма как да стане дори тук, в София, а вашата страна е много по-голяма от нашата. Ние разбираме, че за да привлечем международни членове, трябва да им предложим система, която да позволява да търгуват на няколко места.

Ликвидността също беше проблем. Успяхме да я увеличим, но все още имаме да извървим дълъг път, за да достигнем нивото на ликвидност на скандинавския пазар. Все още не сме на тяхното ниво. Свободно търгуваните акции, или т.нар. free float, на нашите компании също са малко като дял. Зависи от компанията. Във Вилнюс свободно търгуваните акции са около 30%. В Талин делът е по-висок, но е по-нисък в Рига, така че мисля, че общо не достига до 50%.

- Мисля, че е между 70% и 80%, така че наистина има още много да свършим, докато ги стигнем. Защото все още имаме големи компании, които са държавни, както и компании с мажоритарни собственици с голям дял от капитала. Някои от тях вероятно ще бъдат изкупени, както повечето банки, от стратегически инвеститори. Но това е нормално. Нямаме успех обаче в Литва с листването на нови компании на пазара. В Естония имаха 5 първични публични предлагания на големи компании за две години - две тази година и три миналата година, което ги прави доста по-успешни.

- Регулираният пазар във Вилнюс е разделен на два сегмента - Main list, или "Главен пазар", и I (investors) list, или "И -пазар". Съществува едно старо изискване в евродирективите, според което свободно търгуваните акции на една компания трябва да са поне 25%. Това е и изискването, което ние ще наложим за компаниите, които искат да се листнат на "Главния пазар". Целта е да създадем един балтийски пазар, където е фокусирана по-голяма част от инвеститорския интерес, както е на скандинавския пазар (Nordic list). На този пазар ще са само най-ликвидните компании. Затова провеждаме срещи с акционери и собственици на компании с целта да обясним каква е разликата.

Догодина ще влезе новата европейска директива за прозрачност и компаниите, регистрирани на регулиран пазар, ще поемат допълнителни разходи заради задължението да изпращат информация до специален централизиран орган. Новата директива ще ги задължи да предоставят тази информация не само на местния език, но и на английски, което е допълнителна тежест. Така за компаниите ще е още по-важно да имат полза от това, че са излезли на регулирания пазар. Затова дискутираме с тях, че те трябва да печелят от публичния си статут, а това става, ако имат висок процент свободно търгуеми акции, защото той осигурява ликвидност. Имаме компании, чиито мажоритарни собственици намалиха дела си от 90% на 40% и стойността на тези 40% сега е по-голяма от стойността на 90-те процента тогава. Това се дължи на ликвидността по позицията, което увеличи цената на една акция. Ако компанията се развива добре има и ликвидност, акционерите получават каквото искат, без да губят контрола си.

- Когато минахме от една на друга система за търговия, имахме около 93 члена, от които само няколко не продължиха да търгуват след това. Реално те търгуваха рядко, може би веднъж-два пъти месечно и при старата система. Посредниците, които активно търгуваха, продължават да го правят. Разбира се, за тях си беше допълнителен разход да променят системата за търговия, но същевременно ние намалихме комисионите на борсата за търговия, така че с по-ниските такси на борсата те покриха донякъде разходите по новата система. Намалихме комисионите си три пъти. Те бяха 0.15%, а от януари ще са 0.05%.

- Според мен нещата са двупосочни. Процесът винаги е горе-долу същият във повечето държави. В един момент държавата решава да продаде дела си във фондовата борса, което поражда и интерес към нея. В случая OMX има какво да предложи, защото има опит в създаването на регионални пазари, технологията и ноу-хау. Изборът на купувач обикновено не е субективен процес, защото се базира на цената, както беше при нас, който плати най-много, той получи борсата. Но другата страна на въпроса е откъде идват инвестициите. При нас много инвестиции идват именно от Севера, което означава, че те се интересуват от нас. От друга страна, балтийските държави все още са смятани като много единен район и ако един купувач беше купил борсите в две от трите страни, както беше в случая, логично е да купи и борсата в третата. От друга страна, исторически сме свързани с Полша. Така че имаше и мнението, че лесно ще се съюзим с Полша. Но инвестициите оттам бяха много малко. Сега нараснаха, защото една от най-големите ни компании беше продадена на полски инвеститор. Така че има различни мнения как да се подходи. Според мен решението за оцеляването на малките борси трябва да се базира на това как да се улеснят инвеститорите, които вече  търгуват на един пазар, вложили са средства в книжа от него и ще продължат да търгуват.

- Да. Всъщност това, което ЕС ни донесе, беше доверие в самата страна, което със сигурност ще донесе и на България. Защото, ако направите сравнение, обемите на търговия при нас се удвоиха между 2003 и 2004 г. именно заради доверието в страната. Ние реално не променихме много правила и изисквания, напротив, те бяха малко, но ЕС е като печат за качество, който позволява да не се доказвате, че сте добри, тъй като той го показва. Разбира се, има неща, които трябва да се променят, като например осигуряването на по-добра защита за инвеститорите.

---------------------------------------------------------------------

 

*председател на борса на директорите на Вилнюската фондова борса