Във вторник Европейската комисия сезира Европейския съд с искане на Франция да бъде наложена глоба в размер на 38 милиона евро за нарушаване на европейското законодателство за генномодифицираните организми, съобщи вестник Libération. Обвиненията на Брюксел са, че страната не е спазила европейското законодателство за контрол на разпространението на генномодифицирани организми в околната среда, съгласно директива от 2001 г.

Европейският съд ще има няколко месеца, за да се произнесе по въпроса.

Наскоро Европейската комисия обяви план за подобряване на силно критикувания метод за одобряване на генно модифицирани продукти, в опит да върне доверието в него. "Планът е много важен за да се възвърне доверието в правилата за одобряване на ГМО".

Тъй като страните членки категорично отказват да приемат ГМО, тази задача се пада на комисията, въпреки нежеланието на някои правителства.

Новата система няма да прекъсне процеса, но ще подобри възможността на ЕК и страните членки да се информират от експерти и учени.

Политиката на ЕС за ГМО е базирана на директива от 2001 година. Според нея ГМО получават разрешение да навлизат на единния пазар само след одобрение и проверка от страна на Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA). Разрешението се получава за всеки вид ГМО поотделно.

До сега такова искане е постъпило за осем продукта и всички те са получили разрешение, след консултация с EFSA. Новият план предвижда EFSA да се консултира повече с националните органи и да предоставя детайлна информация в случаите, в които не се съобрази с тяхното мнение. Процедурата в момента е Агенцията сама да взима тези решения въз основа на данни предоставени от компаниите, искащи да продават ГМО на Единния пазар.

Тази практика е критикувана от много страни членки и организации за защита на околната среда.

Самият комисар по околната среда Ставрос Димас наскоро постави този въпрос, като попита дали данните предоставяни от компаниите са точни и коректни.

 

От организацията "Приятели на Земята" заявиха, че дълго време агенцията е вървяла ръка за ръка с ГМО индустрията и е игнорирала въпросите за безопасността на тези продукти. Те приветстваха новата стратегия на ЕК.

От друга страна, Саймън Барбър от EuropaBio, представител на европейската биотехнологична индустрия, напомни, че и сега страните членки и експертите са в непрекъсната комуникация с EFSA и не е работа на агенцията да се вслушва в общественото мнение. От EuropaBio също одобриха новия план, но не намират много нови аспекти, които не са присъствали в досегашната процедура.

Някои правителства опитаха да наложат забрана за внос на ГМО, които са били одобрени от Брюксел. Други настояват за по – тежка система за одобрение. Такива държави са Австрия, Франция, Германия, Гърция и Люксембург, които са въвели такива рестрикции за някои ГМО.

В края на ноември ЕС реши да не обжалва решението на Световната търговска организация (СТО), което подкрепя оплакване на САЩ, че съюзът блокира незаконно генномодифицирани храни.

Това разгневи екологичните неправителствени организации. Казусът срещу правилата на ЕС за одобрение и търгуване на ГМО продукти беше внесен в СТО през май 2003 година от основните производители на такива продукти Аржентина, Канада и САЩ, които твърдят, че техните фермери губят милиони евро годишно заради ЕС.

На 26 септември 2006 органът за разрешаване на търговски спорове към СТО издаде решение, с което заяви, че ЕС е "забавил необосновано" одобрението на ГМО продукти в предиода 1999 - 2003 и обвини някои страни членки, че поддържат неоправдани забрани за ГМО, които вече са били одобрени от ЕС.

ЕС имаше срок до 21 ноември да подаде обжалване срещу решението, но реши да не го прави.

Международната търговска организация отсъди, че ЕС е приложил "de facto" мораториум, за да прекрати одобрението на ГМО продукти от 1999 до 2003г. и така е нарушил търговските правила.

Освен това, шест страни членки – Австрия, Германия, Франция, Италия, Белгия и Люксембург – са наложили национални забрани за редица ГМО, въпреки че Комисията ги е одобрила. Това е нарушение на правилата на СТО, според решението на организацията.

Въпреки това решението, с обем 1 148 страници (най-дългото в историята на СТО), едва ли ще реши трансграничните разногласия, свързани с вноса на ГМО в ЕС.

Главната причина за това е, че то отсъжда като незаконни правилата на ЕС за генномодифицирани храни и култури, но се въздържа от постановление за това, дали биотехнически създадените храни са безопасни.

Така САЩ смята, че решението ще принуди ЕС да ускори процеса на одобрение на ГМО продукти, докато ЕС твърди, че отсъждането е чисто "теоретично" и вече е влязло в сила, с прекратяване на мораториума през 2004 година.

Все пак ЕК трябва сега да намери начин да се справи с националните забрани за внос на ГМО, които все още са в сила. За това тя помоли ищците да й дадат "разумен срок", за да може да отработи проблемите със страните членки.

Страхът от генното инженерство доведе до затягане на контрола върху тази дейност. България стана единствената страна в света, в която са забранени лабораторни опити с генноизменени растения. Така законодателите се опитаха да спрат купища въпроси, които поражда темата ГМО – може ли страната ни да бъде заразена с такива организми предвид липсата на системен и строг контрол, доколко ГМО са опасни.

В същото време предвид предстоящото ни европейско членство – да бъде следвана рестриктивната политика по отношение на ГМО в ЕС. Българският закон за генномодифицираните организми е израз на българската поговорката “страх лозе пази”, казват учените, които се недоволни, защото науката в тази област у нас се връща години назад. В този си вид законът бе приет под силния натиск “анти-генномодидифицирани”, който общественото мнение изрази. Дебатът в българското общество набира скорост благодарение на НПО.

Страхът от ГМО не е страх от недостатъчно изследваните последици, които би имала консумацията на такива храни, а и в чисто етичен план по отношение на научните изследвания. Въпросът, който се поставя, е дали ще превърне научното знание в тази област в търговска стока. Методите на генното инженерство са сравнително нова технология и се прилагат успешно за решаване на много молекулярно-биологични проблеми.

Но самите учени не отричат, че ГМО и храни не са безвредни за околната среда и здравето на хората. Никой досега не е провеждал дългосрочни изследвания в тази посока, за да докаже, че не вредят. Засега практика показва, че при такива растения се прилагат повече хербициди.

Американската компания, която преди години, внесе първата генномодифицирана царевица у нас, е химическа компания с огромно производство на биоциди.