Българските инвестиционните посредници ще трябва да оповестяват публично офертите и сделките, които сключват с финансови инструменти извън регулиран пазар. Те ще могат да създават и собствени многостранни системи за търговия по подобие на Българската фондова борса като място за търговия на финансови инструменти.

Това са някои от новостите, залегнали в проект на нов закон за пазарите за финансови инструменти, подготвен от Комисията за финансов надзор (КФН) и представен вече на Министерството на финансите за съгласуване. Проектът транспонира новата директива за европейските пазари за финансови инструменти (EU Markets in Financial Instruments Directive (MiFID), наричана още от някои големи борсови оператори конституцията на европейския финансов пазар. Директивата влиза в сила на 1 ноември 2007 г. и ще трябва да се прилага от всички в Европейската общност, включително и от България. Преди време председателят на КФН Апостол Апостолов заяви, че се надява проектът да бъде приет до края на март 2007 г.

Целта на този закон е да защити инвеститорите във финансови инструменти чрез повишаване на тяхната информираност, създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен пазар и поддържане на стабилността и на общественото доверие в пазара на финансови инструменти, пише в проекта.

Според него отпада изискването сделките с финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар, да се извършва само на регулираните пазари, което води и до въвеждането на допълнителни правила за разкриване на информация от страна на инвестиционните посредници. Тези, които търгуват организирано, периодично и систематично за своя сметка по нареждане на клиент с финансови инструменти извън регулиран пазар или многостранна система за търговия, ще трябва публично да оповестяват офертите си. Посредниците ще трябва да оповестят вида, единичната цена и размера й. Тези посредници в закона са упоменати като систематични участници на пазара.

Затягат се и изискванията към посредниците за разкриване на информация, когато вече са сключили сделка извън регулирания пазар. Проектът гласи, че когато посредник сключи извън регулиран пазар или многостранна система за търговия сделки с акции, търгувани на регулиран пазар, той е длъжен да оповести публично това, и то до три минути от сключването на сделката, ако тя е станала в рамките на търговската сесия. Извън тези случаи това трябва да става преди откриването на следващата търговска сесия на най-относимия пазар или незабавно след началото на обичайното време за търговия на посредника. Те могат да подадат информацията чрез информационните средства на самия регулиран пазар чрез средствата на многостранната система, на която се търгуват акциите, или чрез публикуването и на интернет страницата на посредника.

С проекта се въвежда и възможността за създаването на ново поколение организирани системи за търговия наред с регулираните пазари. С това посредниците ще могат да организират самостоятелно свои борси за търговия, представени в предлагания нов закон като многостранна система за търговия. Това всъщност е алтернатива на досега съществуващите регулирани пазари, които представляват просто едно място за търговия на такива инструменти. Българската фондова борса единствена в момента предлага подобна услуга и с приемането на новите разпоредби монополът й ще отпадне.

Преди време председателят на КФН Апостол Апостолов заяви, че основната идея в закона е деконцентрация на европейския пазар на финансови инструменти. Това означава, че ако до момента Европа се е стремяла към една борса, към един пазар, сега концепцията се обръща към няколко пазара, няколко борси за различни типове инвеститори, поясни още Апостолов. С това се цели и увеличаване на конкуренцията между борсите и другите търговски платформи, както и създаването на общ механизъм между страните - членки на съюза, за отчитане на сделки. В Англия например наред с Лондонската фондова борса има регистрирани и наблюдавани от тамошната надзорна комисия около 27 търговски системи, които се управляват от няколко брокерски компании, които според MiFID трябва да са поне три, поясни още той.

Няма нищо лошо в конкуренцията, но се съмнявам, че веднага след влизането в сила на директивата посредници, банки или други ще се втурнат да създават нови търговски системи специално за нашия малък и развиващ се пазар, каза Бистра Илкова, изпълнителен директор на БФБ. Според нея новите правила няма да уплашат посредниците.

В проекта са въведени много нови определения и е разширен обхватът от инструменти, които досега се регламентираха със Закон за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). В проекта са въведени допълнителни изисквания към инвестиционните посредници по отношение на вътрешния контрол, акционерното участие и дейността на посредниците, което съответно ще бъде отменено от ЗППЦК. В обхвата на регулираната информация попада и вътрешната информация, е предвидено изменение и в Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти относно разкриването на вътрешната информация.

Има нови изисквания за търговите предложения. Според проекта се забранява ръководството на дружеството, обект на търгово предложение, да пречи освен с изричното одобрение на общото събрание. Въвежда се възможност за лице, което придобие повече от 95% от правата на глас в общото събрание, да изкупи акциите с право на глас на останалите акционери.

- Посредниците могат да организират многостранни системи за търговия

- Те ще трябва оповестяват офертите си извън регулиран пазар публично

- Задължително е и разкриването на сключените извън регулиран пазар сделки