Няма пречка продажбата на мажоритарния пакет акции на ДЗИ банк, които "Юробанк ЕФГ холдинг" купи миналата седмица, да не бъде приключена, заяви прокуристът на Централния депозитар Емил Пилафов по повод искане, изпратено от частния съдия-изпълнител Силвия Косева за запориране на емисията акции на ДЗИ банк.

Миналата седмица в четвъртък досегашните собственици на трезора продадоха пакета от 37.13 млн. акции на регистрирания в Люксембург холдинг, чрез който гръцката "И Еф Джи Юробанк" става собственик на българската кредитна институция.

В понеделник агенция "А Еф Екс" съобщи, че гръцката банка ще продаде 2 млн. акции между 19 и 22 декември, за да финансира част от покупката на 74.89% от българския трезор.

Сделката по прехвърлянето на мажоритарния дял в ДЗИ банк мина на нормалния борсов сегмент на 14 декември, а три дни преди това на 11 декември частният съдия изпълнител Силвия Косева, действаща на територията на Окръжения съд - Велико Търново, изпраща до депозитара съобщение, с което иска запор на акциите на ДЗИ банк. То обаче не влиза в сила, а от държавната институция още същия ден отговарят с искане за повече информация и мотивират отказа си.

Писмото до Косева съдържа молба за уточнение кои са притежателите на посочените от нея 50 млн. акции, колкото е съдебнорегистрираният капитал на банката, тъй като не може да се запорира цялата емисия, а само част от нея - книжата, притежавани от длъжниците, регистрирани като техни собственици в депозитара.

Ден по-късно съдия-изпълнителят изпраща ново искане, което отново е отхвърлено и е поискана допълнителна информация кои са въпросните притежатели на акции, които имат дълг от 27.265 млн. лв. и на тази основа нямат право да се разпореждат с книжата. Като запор за дълг се иска блокиране на акции, които реално са пасив за дружеството, а не както е практиката това да става с активи, коментира Емил Пилафов. Силвия Косева не беше открита за коментар - от нейния офис заявиха, че тя отсъства и може да даде мнението си едва във вторник.

След сделката новият собственик отправи търгово предложение на цена 8.31 лв. на акция към миноритарните акционери, каквото е изискването на Закона за публично предлагане на ценни книжа.

Въпреки постъпилите искания всички сключени сделки с книжата на ДЗИ банк ще бъдат приключени, защото българското законодателство не позволява развалянето на сключените на БФБ сделки, каза Емил Пилафов. Той добави, че в искането има несъответствие с посочените от съдията акционери и реалното акционерно участие, което е записано в регистрите на ЦД.

Според публикация във в. "Монитор" Горнооряховският районен съд е издал определение, с което допуснал обезщетение за бъдещ иск за претенциите на акционери във вече несъществуващата Тракия банк, чийто приемник стана Росексимбанк, а впоследствие ДЗИ банк, според които продажбата на 1.371 млн. акции от Тракия банк е недействително, няма правна тежест и следователно те наследяват 54%  акционерно участие в ДЗИ банк. Юристите на финансовата група ДЗИ определиха искането за запор на всички акции абсурд и опасен прецедент в българското законодателство по отношение на пазара и казаха, че става дума за съдебен акт, постановен в избран момент, когато се извършва сделката по продажба.

Освен това от банката поясниха, че при постановяването не са взети предвид последващите увеличения на капитала й и липсата на идентичност на молителите, а определеният срок от девет месеца за предявяване на бъдещи искове е рекорден, при условие че обичайно той е един месец.

От ДЗИ казаха, че ще се обърнат към компетентните органи, включително и към Висшия съдебен съвет за нарушения на съдия Еманоел Вардаров, който е заместник-председател на Районния съд - Горна Оряховица, и е постановил определението на съда. Оттам съобщиха, че засега не могат да дадат официален коментар по делото.

 

адвокат Жулиета Мандажиева, адвокатско дружество "Точева и Мандажиева":

Прави впечатление много дългият срок за предявяване на бъдещ иск, както и фактът, че запорът е наложен върху всичките акции на ДЗИ банк. Част от тях действително са собственост на най-различни миноритарни акционери и в случая значително е засегнато тяхното право на собственост.

Интересна е и избраната комбинация от обезпечителни мерки - едновременно възбрана върху имотите - собственост на дружеството (което указва, че дружеството е предполагаемият длъжник) и върху акциите от капитала  - което пък навежда на мисълта, че ще бъде предявяван иск срещу всички акционери в дружеството. Що се отнася до факта на приключването на сделката, в случая е важно, че има законова разпоредба - чл.138 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

В нея се казва, че придобиването на ценни книжа на регулиран пазар от добросъвестно лице е действително независимо дали прехвърлителят е техен притежател. Наистина прехвърлянето се счита за довършено с приключването на сетълмента.

По-нататък законът казва, че без оглед на оспорвания и предявени искове сключените и приети за изпълнение сделки с ценни книжа от Централния депозитар се приключват съгласно неговия правилник. Запорът е обезпечение на бъдещ иск, което означава, че иск все още няма, и в този смисъл тази разпоредба би трябвало да важи и в този случай като аргумент с по-силно основание.

Предвидени са изключения от цитираното правило, които би трябвало да се уреждат в Наредба №8 за Централния депозитар, която пък препраща към правилника. В правилника обаче този въпрос не се третира изрично - т.е. не е уреден случай, когато сделката е приета за изпълнение, но преди приключване на сетълмента бъде представено запорно съобщение.

При липса на изрична забрана на мнение съм, че сетълментът по сделката трябва да приключи, в противен случай ще се наруши разпоредбата на чл.138 от ЗППЦК.