Ако не сте преминавали през Сърбия отдавна, примерно от лятото, и ви се наложи да пътувате, не се изненадвайте, че на магистралата ще ви вземат доста повече евро. Причината е в сръбския динар, който от юли месец насам поскъпна с близо десет процента. Ако през периода декември-юни сръбската валута се движеше в интервали 86-87 за евро, сега курсът е 78-79 за евро. Това ниво се задържа от октомври и както изглежда, няма скоро да се промени особено в полза на преминаващите българи.

 

 

Представете си пазар, на който най-големият продавач се презапаси и спре да продава. Точно това стана и в Сърбия. В края на ноември тази година валутният резерв на западната ни съседка достигна рекордните 8.9 млрд. евро, като само през ноември той нарасна с близо 4 млрд. евро. Причината са продажбата на вече съществуващия мобилен оператор "Моби 63" на норвежката "Теленор", което стана по-рано през годината при цена над 1.5 млрд. евро. През ноември за 320 млн. евро беше продаден лиценз за нов мобилен оператор. Останалите държавни банки също се продават при доста добри цени - относително малката "Панонска банка Нови Сад" беше продадена за 122 млн. евро. Външният дълг също беше редуциран и предоговорен. Сърбия получи 62% редукция от Лондонския клуб, а в момента продължава уреждането при подобни условия с държавите кредиторки от Парижкия клуб. Динари обаче се търсеха от всички инвеститори. И сръбската валута поскъпна. Динарът се качи до нива отпреди две години. Точно за толкова на черно се продаваше еврото през 2000 г. след падането на Слободан Милошевич от власт.

Централната банка, която в предишни години понякога панически продаваше долари и евро, за да закрепи обезценяващия се динар, сега започна да купува чужда валута, за да спре поскъпването му. Само през ноември чрез търговските банки на междубанковия пазар и чрез обменните бюра са изкупени над 400 млн. евро. И това, при положение че основната лихва беше намалявана на три пъти от 18% до сегашните 15.5%. Нещо повече, търговските банки притискат централната да намали минималните задължителни резерви, за да освободят още от скъпите динари и да ги пуснат в обращение.

 

 

Дълги години в Сърбия имаше висока инфлация и доверието в динара беше катастрофално ниско. Постигнатите добри резултати обаче явно не са достатъчни да се преобърне това схващане. Все още никой не гледа насериозно на динара -  нито обикновените хора, нито бизнесмените. Показателен е фактът, че въпреки всичко само една трета от депозитите са в динари, а останалите са в евро, долари и т.н. Макар еврото да не е основна валута както в Черна гора или пък "резервна", както в Босна и Херцеговина, в евро продължават да се определят редица цени (примерно на жилища, на наеми). "Защо, след като еврото толкова поевтиня, цените си остават същите?", попита местен гражданин по централната телевизия. Макар официалната статистика да отчита спад в инфлацията до 6.5% за първите 11 месеца на годината при нива по-високи с над десет пункта за предишни периоди, цените на основните хранителни стоки не са се променили видимо. Според едно проучване даже те са по-високи не само от съседните Черна гора, Босна, България, но и от считаната за държава с доста по-висок стандарт Хърватия. Износителите също се възпротивиха на силния динар. Различни браншови организации непрекъснато се жалват в медиите, че износът им става доста неизгоден или пък че вносът вече е на доста по-ниски цени.

Трябва да се отбележи и че икономиката не е в особено розово положение да посрещне подобно предизвикателство. Въпреки постигнатия растеж в производството през последните няколко години много предприятия все още са държавни и в много случаи просто не работят. Износът продължава да е наполовината на вноса без видими тенденции за промяна в това положение.

 

 

"Предприятията не работят, хората нямат работа. Това положение е изкуствено и се прави предизборно", заявява твърдо Мира Алексич, пенсионерка. Тя твърдо вярва, че след предстоящите избори на 21 януари 2007 г. динарът отново ще започне да поевтинява. Затова жената продължава да държи спестяванията си в евро и не мисли да променя положението.

Допълнителен аргумент в тази полза наляха и политиците. След като през ноември парламентът одобри новата конституция на Сърбия (предварително подкрепена на референдум), първото нещо, което беше споменато, беше предстоящата смяна на управителя на централната банка Радован Йелашич, тъй като той е избран по старата конституция.

Предвижданията са и за победа на Демократическата партия на президента Борис Тадич и Демократическата партия на Сърбия на премиера Воислав Кощуница, които след изборите да формират коалиция. В такъв случай за най-вероятен министър на финансите се смята Божидар Джелич (някои дори го спрягат за премиер), който заемаше този пост в правителството на Зоран Джинджич и след това на Зоран Живкович. Джелич обаче не е толкова популярен, нито се смята за толкова прагматичен, колкото е сегашният министър на финансите Младжан Динкич. Партията на Динкич "Г-17 плюс" е на ръба на предизборния праг. Динкич заедно с шефа на централната банка се смятат за нещо като бащи на сегашното добро състояние на фискалния сектор. Освен всичко друго Динкич беше шеф на централната банка на Югославия в началото на новия век, когато започна стабилизацията на динара.

Новият финансов министър също ще влияе на бързината на приватизацията във финансовия сектор. Предстои продажбата на останалите две държавни банки, както и на държавните застрахователни дружества. "Добрите резултати досега бяха постигнати благодарение на Динкич, на неговата силна амбиция да приключи по възможно най-бърз и най-прозрачен път приватизацията. Не знаем обаче какво ще е положението при новия министър", каза висш служител от държавната администрация. В момента приватизацията на банки и застрахователни дружества дори в напреднала процедура е замразена за след изборите.

В това отношение би могло да се очаква известно намаляване на валутния резерв или поне на темповете на неговото нарастване. В същото време обаче правителството на Кощуница вече обяви планове да използва натрупалия се над 1.3 млрд. евро резерв от приватизация и бюджетен излишък за Национален инвестиционен план за периода 2006-2010 г. - редица проекти в бюджетните области, които да увеличат заетостта и да подобрят инфраструктурата на Сърбия, включително и на автономната област Войводина и на ръководеното от ООН Косово. В това отношение ще се наложи нова продажба на валута за динари и пак динарът ще тръгне нагоре. Така че не може да се направи еднозначна прогноза за курса на сръбската валута през следващата година. И значи, че ако минавате през Сърбия, на магистралата очаквайте изненади..