"Базел ІІ" тика фирмите кредитоискатели към лизинга

"Базел ІІ" тика фирмите кредитоискатели към лизинга

По-високите регулативни изисквания при отпускане на банков кредит на фирми кара все повече предприемачи да предпочитат да финансират дейността си с лизинг. Новото капиталово споразумение също е допълнителен катализатор на този процес. Това заяви Щефан Дулер от австрийския холдинг "Хипо Алпе-Адрия". Рисковите тегла при корпоративните клиенти при "Базел ІІ" ще варира от 20% до 150% при 100 процента в момента. Освен това лизиговата дейност не е така надзорно и нормативно регулирана, както е банковият сектор.
У нас лизингът се разви през последните години особено силно, катализиран от кредитните рестрикции, които въведе Българската народна банка. Притиснати от таваните за растеж на заемите, банките предпочетоха, вместо да гонят клиентите си, които имат нужда от свежи пари, да ги насочват към специално създадените лизингови дъщерни дружества. В момента всички по-големи кредитни институции разполагат с лизингова структура. Срокът по лизинговите договори вече се удължи до шест и седем години, макар най-често да се сключват до пет години.
Наскоро дружеството на Пощенска банка - "И Еф Джи лизинг", пусна финансиране за автомобили до шест години. Има дружества, които отпускат ресурс и до 15 години, когато инвестицията е в недвижим имот. Според статистиката се увеличават вземанията със срок над една година, като те вече представляват 85% от общия портфейл. Тези над 5 години са с дял от 8.5%.
По данни на БНБ общият размер на вземанията по финансов и оперативен лизинг към края на септември 2006 г. се увеличават с 233.2 млн. лв. спрямо полугодието. Ръстът е от 14 на сто. Общата стойност на отпуснатия ресурс достига 1.88 млрд. лв., което представлява 4% о БВП. Ръстът на вземанията се финансира основно с кредити, получени от чуждестранния собственик или друга институция.
На годишна база спрямо септември 2005 г. вземанията нарастват с 894.7 млн. лв., или това е ръст от 90% при 22 на сто при банковия кредит.
С най-голям дял от 34.5% продължават да бъдат договорите за покупка на леки коли. Само за третото тримесечие увеличението е със 76.8 млн. лв., а общата сума на финансирането е 633 млн. лв. На второ място, но с нарастващ дял, са сделките за машини, съоръжения и индустриално оборудване.
Над 29% от портфейла в сектора е с такива договори, които са на обща стойност 534.4 млн. лв. към края на септември. Вземанията по договори по товарни и лекотоварни автомобили възлизат на 474.1 млн. лв., като се увеличават с 47.6 млн. лв. спрямо юни 2006 г.