Половин година след приемането на Закона за защита на потребителите наяве излезе проблем, който според търговци и експерти спъва развитието на електронната търговия. Рестрикциите са въведени с чл. 53, който забранява авансовото плащане при поръчка на стоки по интернет. Според текста доставчикът няма право да изисква или да приема плащане" преди да изтекат седем работни дни от получаването на стоката от клиента или от сключването на договора". Изключения се допускат само за извършването на услуги, чието изпълнение е приключило преди изтичането на 7-дневния срок, и за стоки, които не могат да бъдат върнати или бързо се развалят - като такива са посочени храните, аудио- и видеозаписи или софтуер, разпечатани от потребителя, както доставка на вестници, списания и други периодични издания. Залаганията на хазартни игри и участието в онлайн лотарии също са в изключенията, за които се допуска авансово или моментално плащане при доставката.

Забраната нанесе удар на повечето собственици на онлайн магазини, които по принцип сключват договори за продажба дистанционно, обявиха от Сдружението за електронни комуникации (СЕК). По негови данни Комисията за защита на потребителите, която е започнала проверки за изпълнението на закона, досега е наложила трийсетина глоби заради приети от търговците авансови плащания. Засега глобите са минимални - по 1000 лв., но вече има случаи на фирми, които са се отказали да правят търговия чрез интернет заради неизпълнимите условия. До редакционното приключване на броя от комисията не дадоха точна информация за броя на съставените актове на собствениците на онлайн магазини.

В евродирективата за защита на потребителите при дистанционни продажби няма забрана за авансово плащане на стоки или услуги, коментира пред "Дневник" Георги Димитров, председател на Центъра поправо на информационните и комуникационни технологии и съавтор на Закона за електронната търговия. "Това е неудачно законодателно решение и, доколкото знам, е заимствано от евродирективата за продажба на недвижими имоти от разстояние", каза Димитров. По думите му върху възможността да се плаща авансово се градят 99% от електронната търговия.

"България иска да прави електронна търговия, а този текст в законана практика я стопира", коментира и председателят на СЕК Теодор Захов. Според него така се ограничава използването на дебитни и кредитни карти и се насърчава плащането в брой.

Засега опитите на бизнеса да убеди ресорните държавни институции в необходимостта от промяна на закона удрят на камък. В началото на януари сдружението за електронни комуникации е изпратило писмо до Министерството на икономиката и енергетиката, под чиято шапка е комисията за защита на потребителите, до самата комисия и до Меглена Кунева като еврокомисар по защита на потребителите. В него секазва,че чл. 53 от закона е сериозна пречка пред развитието на електронната търговия, плащанията по електрoнен път и сключването на договори от разстояние. В същото времето й е отклонение от нормите на правото на ЕС и създава предпоставки за неравностойно третиране на българските търговци. От СЕК настояват да бъдат премахнати законовите ограничения и нормите за продажбите от разстояние да се приведат в съответствие с директива 97/7 на Европейската общност.

В отговора си от министерството на Румен Овчаров се позовават на същата директива, за да обяснят, че проблемният законов текст е механизъм за защита на икономическите интереси на потребителите. Според писмото "e нормалнопотребителят да получи поръчаната от него стока от разстояние, след което да я заплати". Според ведомството причината за този защитен механизъм е опасността доставчикът на стоки или услуги от разстояние да не може да бъде установен и при дефект на покупката потребителят да няма възможност да си търси правата.

От ведомството посочват Полша, Естония и Белгия като страни, чието законодателство също забранявало на търговеца да приема авансово плащане преди изтичането на "периода за размисъл" на клиента, но това не пречело на развитието на електронната търговия.

Според експерти по онлайн търговия обаче в българския случай става въпрос за свръхзащита на потребителите, която удря по бизнеса и на добросъвестните търговци. От сдружението посочиха конкретен пример с "Телеком 1" ООД. В края на миналата година компанията е затворила онлайн магазина си, чрез който е продавала предплатени карти за международни разговори Planet Phone в продължение на няколко години. "Преди месец ни се обадиха от Комисията за защита на потребителите, поискаха среща и на нея ни заявиха, че не можем да вземаме пари преди изтичане на 7-дневния срок, в който по закон клиентът може да върне стоката", обясни Любомир Христовот "Телеком 1". Комисията им налага глоба от 1000 лева, но от фирмата решаватда затворят интернет магазина си, защото не могат да отговорят на изискванията на закона. "Вече продаваме картите само през реалния си магазин, но загубихме доста клиенти", допълни Христов.

В момента и Центърът по право подготвя официално становище с искане за промяна в закона, което ще бъде изпратено до Румен Овчаров и Меглена Кунева. "Ако законът не бъде променен и остане в противоречие с европейската директива, ще се обърнем към Европейската комисия вече като страна членка и съм сигурен, че ще имасанкции", заяви Георги Димитров.

Друго недомислие в същия закон откриха ИТ компаниите, които търгуват с компютърна техника. Според Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) това е фиксираната на две години гаранционна поддръжка независимо от предвидения срок от производителя. По данни на ИТ фирмите маркови лаптопи от ниския клас на "Хюлет-Пакард" и "Фуджицу Сименс", както и домашните компютри от същите производители, разпространени на българския пазар, се продават в цял свят с едногодишна гаранция. Само професионалните ноутбуци и сървърите имат 3-годишна гаранция, но те не са масов продукт. Според БАИТ "съобразителни" клиенти вече използват законовата вратичка, за да развалят сделки и да завеждат дела срещу продавачите.