Допреди три или четири години в България имаше едва няколко български фонда заедно с подфондовете на чуждестранната фамилия "Пайниър". В момента общият брой на схемите, предлагани в България, надхвърля 100, като тук се включват българските и чуждите фондове, предлагани на нашия пазар. Активите, които те управляват и са пряко следствие от продажбите им, вече достигат почти 500 млн. лв.

 

В края на всеки месец Николай - зъболекар, прехвърлил 30-те, отива до клона на своя инвестиционен посредник и вкарва определена сума пари. От близо година той вече се е отказал от доходността, която му предлагат банковите депозити, и се е насочил към инвестициите във взаимни фондове. Доходите му позволяват да заделя всеки месец средства, които да влага в различни инвестиционни продукти.

Николай е само един от българите, които през последните две години се насочиха към нови варианти за увеличение на доходите от спестяванията си. Търсенето им бе пресрещнато от бума в предлагането на колективни инвестиционни схеми, по-известни като взаимни фондове, които се появиха в страната в резултат на развитието на капиталовия пазар

"В България инфлацията е висока и изяжда дохода, който ми носи банковият депозит на година. В същото време с влизането на страната в ЕС лихвите намаляват, което прави депозитите все по-непривлекателни за мен", обяснява избора си Николай. Той вкарва парите си в по-рискови фондове, тъй като търси и по-висока доходност. Наясно е обаче, че високият риск е свързан и с това да не получиш никаква доходност за определен период. "Все пак мисля, че докато съм млад, мога да толерирам риска и да търся по-висока доходност. След години може би ще се ориентирам към по-консервативни фондове", обяснява Николай.

Колективните схеми бавно набират сила

Допреди три или четири години в България имаше едва няколко български фонда заедно с подфондовете на чуждестранната фамилия "Пайниър". В момента общият брой на схемите, предлагани в България, надхвърля 100, като тук се включват българските и чуждите фондове, предлагани на нашия пазар. Активите, които те управляват и са пряко следствие от продажбите им, вече достигат почти 500 млн. лв.

Все още обаче съотношението на депозитите към брутния вътрешен продукт е в десетки пъти над това на вложенията във взаимни фондове. В момента влоговете са 70% спрямо БВП, докато съотношението на продажбите на взаимните фондове е едва малко над 1%. Депозитите на фирми и граждани само за декември миналата година са се повишили с 1.5 млрд. лв., а активите на взаимните фондове - едва с около 50-60 млн. лв.

Взаимните фондове са създадени като посредник между дребните вложители и капиталовите пазари, но бързо печелят популярност като спестовни схеми, които са алтернатива на банковите депозити. Като млади дружества за България много хора у нас все още ги приемат за пирамидални структури или като начин за източване на спестяванията на населението. Това подозрение не отчита факта, че дейността на взаимните фондове е силно регулирана от Комисията за финансов надзор, което е гаранция за прозрачност и намаляване до минимум на възможностите за злоупотреби.

 

Комисията дава разрешение на управляващите дружества да извършват дейност и одобрява проспектите на отделните фондове. Те от своя страна са длъжни редовно да публикуват отчетите си, където може да се проследят инвестициите им.

Най-простото обяснение за това какво представлява един фонд е портфейл от финансови активи - акции, облигации, депозити, който се управлява от професионален мениджър - управляващо дружество. Средствата в него се акумулират от паричните вноски на отделните инвеститори, които желаят да влагат парите си. Фондът дава тази възможност, като постоянно емитира акции или дялове срещу нетните си активи, а всеки новозакупен дял води до увеличаване на управляваните средства. Това е принципът на работа на фонда от отворен тип, като реално обемът на неговия капитал е неограничен.

Развитието на индустрията на взаимните фондове доведе и до създаването на Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД). В началото тя включваше осем управляващи дружества. Две години по-късно броят им е 14, като с нея работи и "Пайниър инвестмънтс", чиито фондове имат продажби за над 100 млн. лв.

От началото на тази година българските взаимни фондове са част от европейската индустрия, която управлява почти седем трилиона евро. Цифрата обаче все още не отчита и скромните активи на българските взаимни фондове, тъй като страната ни не е член на европейската асоциация на управляващите дружества. Според председателя на БАУД Стоян Тошев вече се работи в тази насока.

Европейската организация е представителният орган на индустрията за колективни и индивидуални инвестиции в Европа и е един от основните източници на статистически данни за фондовете, управлявани от фамилии в ЕС и държавите Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Турция. Членовете на организацията управляват повече от 46 хил. схеми.Откъде идва любовта на инвеститорите

Колективните инвестиционни схеми не плащат данък печалба за дохода, получен от търговия с ценни книжа. Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица реализираният доход от покупко-продажба на акции на инвестиционни дружества и дялове на договорни фондове също не се облага с данък.

Инвестициите в акции или дялове на колективните схеми предлагат много висока ликвидност, което означава, че инвеститорът винаги може да продаде акциите си, тъй като дружествата правят ежедневно обратно изкупуване. При по-големи суми обаче може да се наложи предварително уведомление, а средствата се изплащат в рамките на 2-3 дни. Високата ликвидност се осигурява и от публичността на тези схеми - акциите им се търгуват на Българската фондова борса. Ежедневно или през няколко дни управляващите дружества са длъжни да публикуват емисионни стойности и цени на обратно изкупуване на акциите на фондовете.

Тя може да се намери на страниците специализираните печатни издания и на сайтовете на управляващите дружества. Това дава възможност и за постоянно следене на доходността, която предлага инвестицията, и ако инвеститорът не е доволен, той може да смени схемата. Професионалното управление на средствата, които индивидуалният инвеститор влага във фонда, е гарантирано от екипа на управляващото дружество.

При инвестициите във взаимен фонд вложителят може да се цели в определена доходност паралелно с риска, който може да си позволи. Важно е да се знае обаче, че постигната доходност от взаимен фонд, не е гаранция за постигането на такава в бъдеще. Обикновено фондовете, които инвестират в държавни облигации, са с най-малък риск, но и с най-ниска доходност. При балансираните и високорисковите това съотношение се увеличава, тъй като последните две стратегии инвестират предимно в акции и по-малка част влагат в облигации.

Българинът търси баланса между риск и доходност

Вече почти всички български финансови небанкови групи, както и някои банки предлагат по няколко фонда от своите фамилии, които покриват всички нива на риска и доходността. Най-търсените са балансираните и високодоходните, което показва и предпочитанията на инвеститорите. Балансираните фондове засега привличат най-голямо внимание. Активите им са около една трета от общите активи на българските колективни инвестиционни схеми - договорни фондове и инвестиционни дружества. На второ място по активи са фондовете с високорискови стратегии за акции и на последно са тези, които следват нискорискова инвестиционна стратегия и съответно носят най-малък доход.

Като показател за интереса към балансираните инвестиционни схеми може да се счита и фактът, че два от фондовете с най-големи активи следват именно такава стратегия - "Райфайзен България балансиран фонд" с над 30 млн. лв. и "ДСК баланс" с 27 млн. лв. към края на януари. Обикновено фондовете от този тип инвестират в широк спектър от финансови инструменти - акции, облигации, депозити, инструменти на паричния пазар и други. Според данните на българските фондове, които те публикуват, от началото на годината доходността на балансираните стратегии е в границите на 3.5 до над 10%.

Въпреки че дребният инвеститор се престраши да излезе от оковите на банковия депозит, за момента той е по-скоро консервативен по отношение на някои от новите фондове като секторните или индексните. Първият вид фондове насочват инвестициите си основно към определен сектор от икономиката - недвижимите имоти или фармацевтиката например. Индексните фондове влагат парите на инвеститорите си в компании, включени в даден борсов индекс.

Важен елемент от инвеститорския профил се оказва и предпазливостта. Често се случва вложител да вкарва пари във взаимен фонд с известно недоверие, което се свързва с факта, че все пак това са доста нови алтернативи. Впоследствие обаче именно тези клиенти се връщат, придобили самочувствие и доверие, и правят нови инвестиции, коментират представители на индустрията

Структурираните депозити

Друга алтернатива за спестявания, която започна да се развива и в България, са структурираните депозити. Четири банки вече предлагат такава услуга. Преди години за първи път подобен продукт на нашия пазар предложи Булбанк с депозита "Авангард", който е обвързан с фондовете "Пайниър". Към момента такива депозити предлагат още ОББ, Райфайзенбанк и Първа инвестиционна банка.

Депозитите са обвързани с международните финансови пазари и доходността по тях зависи от развитието им. В повечето случаи те се предлагат в евро или долари.