Преди известно време, когато на тази страница представих последната книга на американския журналист Томас Фрийдман, знаех, че пак ще се връщам към нея. Не само защото в рамките на един материал не може да се разкажат повече от шестстотин страници. Не и заради факта, че книгата излиза с подзаглавие "Кратка история на ХХІ век", а историческите книги се препрочитат от време на време или поне е добре да го правим. "Светът е плосък" е нещо като библия на съвременното ни технологично общество. Поне за мен. Каквато и тема да подготвям за тази страница, все се сещам за част от книгата. И ако в този момент сте готови да хвърлите срещу мен обвинението, че именно компютрите и интернетът, сиреч технологиите, са виновни за това, че децата днес почти не четат, с този материал аз ще се опитам да ви убедя точно в обратното.

Във втората част на книгата, озаглавена "Америка и плоският свят", авторът представя новите работни позиции, родени от изравняването на света, и говори за качествата, които трябва да бъдат развивани у децата, за да се справят с изискванията на технологичното ни общество. Противно на очакванията сред тези качества са любопитството, страстта към знанията и умението да се разказват истории. Какви истории, би казал скептичният читател, седящ по цял ден пред компютъра. Децата спират да общуват, ако играят по цял ден на електронни игри, би допълнил загрижен родител, неуспял да обясни на детето си, че е важно да се научи да работи с компютър, но също толкова важно е и да чете книги.

Защото там може да се научи да разказва. Нали открай време само най-добрите разказвачи в света могат да ни научат как да разказваме интересно. А тази способност наистина е сред най-важните в плоския свят. В този изравнен свят, в който е партньорът ти, може да е в съседен град, но по-нормално е да е в държава или на друг континент, представител на друга култура. Само интересният ти разказ може да го накара да те чуе, да се заинтригува и да реши да участва в твоето начинание.

Естествено развитието на технологиите няма как да подмине книгите. Но със сигурност не са единствената причина съвременните деца като цяло да четат по-малко. Още повече че развитието на технологиите дава достъп на милиони до знание, до което преди масовото навлизане на интернет и дигитализацията със сигурност е било недостъпно. Също както навремето, преди почти шест века, техническото откритие на Гутенберг позволява масовото производство на книги да стане факт. Изобретената от него печатна преса е двигател за широкото разпространение на знания и информация на печатен носител. Не че преди това не са били печатани книги, но те са били достъпни за много тесен кръг от хора. Или, ако се върнем още по-назад във времето, в трети век пр.н.е, когато Птоломей ІІ основал най-голямата библиотека – Александрийската. И ако неколкократните разрушения и пожари са унищожили отдавна сградата на библиотеката, то благодарение на технологиите днес всеки любопитен може да порови сред десетките хиляди книги в електронен вариант http://www.bibalex.org/libraries така, както си седи на компютъра 

Тук трябва да се съгласим с твърдението на Томас Фрийдман, че любопитството и страстта към знанието са другите важни качества, които трябва да развиваме у децата. Ако човек иска да научава през целия си живот, трябва просто да е любопитен, а в мрежата има всичко. Благодарение на наследниците на Птоломей и Гутенберг. Първото име, което идва наум, е "Гугъл". Популярната търсачка обяви преди около две години амбициозния си план да "пренесе" книгите от печатната в дигиталната ера. На практика интернет гигантът разработва два проекта – единият цели да дигитализира сбирките на библиотеките, вторият – да даде възможност на потребителите да търсят в тези масиви и да поръчват копие по избор.

Някои данни, които намерих в публикации в специализирани сайтове, достатъчно красноречиво показват мащабите на тези проекти. По приблизителни оценки само на английски език в момента се печатат около 60 милиона книги. Така въпреки заявката на "Гугъл", че има възможност да сканира по 3000 книги на ден, прогнозите за край на проекта остават трудни. Още повече че ръката робот, която обръща страниците, не върши работа, когато става дума за стари и редки издания. 

Независимо от това в уеб пространството вече има адреси, на които човек може да намери своите книги. Не за да ги купи от онлайн книжарница, а за да ги чете в мрежата, от екрана на своя компютър. Обемите литература, които ще можем да намираме онлайн, със сигурност ще се увеличават. Разработването на дигитални библиотеки, които да позволяват достъп на всеки до многоезичната европейска култура, е един от акцентите на инициатива i2010 на Европейската комисия за 2007 г.

В края на миналата година именно проектът "Достъп до електронна информация за хора с увреждания в българските библиотеки" получи голямата награда ИТ проект на 2006 г. в категорията обществени организации. Проектът - http://www.libsu.uni-sofia.bg/project_access/ на Съюза на библиотечните и информационните работници, финансиран и консултиран от Британския съвет, има за цел да създаде модел за информационното обслужване на хора с увреждания в българските библиотеки. Няма как да не си спомня, че моето лично виждане за ролята на технологиите се промени коренно, когато в документален филм видях един кадър. Стая в дом за хора с физически увреждания, десет компютъра, а пред всеки от тях инвалиден стол. Мисля, че всеки може да си даде сметка за възможностите, които дават технологиите на всеки.

Народната библиотека "Св. св.Кирил и Методий" също започна свой проект, насочен към дигитализиране на библиотечните фондове и създаване на национална дигитална библиотека като част от електронната библиотека на обединена Европа. Проектът предвижда да бъдат сканирани около 350 000 страници ръкописи, 4 млн. листа архивни документи, 2000 тома старопечатни книги, повече от 25 000 тома редки и ценни книги, над 400 тома старопечатни ориенталски книги и периодика. Като прибавим и близо 20-те милиона страници вестници и списания, можем да добием приблизителна представа за мащабите на проекта.

В същото време под името Българска народна библиотека в мрежата може да откриете един интересен сайт - http://narodnabiblioteka.info. Тук могат да бъдат намерени основно български автори. От Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и Константин Преславски, през Алеко Константинов, Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков, до Димитър Талев, Йордан Радичков и  Христо Фотев. Бих се обзаложила, че учениците ще изберат предизвикателството да прочетат "Житие и страдание грешнаго Софрония" на екрана на компютъра вместо от пожълтелите страници на изданието "Библиотека за ученика" на мама и татко. Или да се запалят по някой от нашите любимци – Джек Лондон, Джонатан Суифт или Джоузеф Хелър. И това не е Параграф 22, това е в реда на нещата, не мислите ли?