Латвийският лат преживя тежка седмица след появата на слухове за нужда от девалвация, съобщи Ройтерс. Според анализатори обаче е малко вероятно валутата да причини крах на пазарите във всички страни от прибалтийския регион.

Латвийската централна банка и правителството отрекоха всички слухове за девалвация на лата. Бурно растящата икономика на страната показва някои знаци за прегряване и девалвацията се предлага като логично решение. Слуховете, разпространени с текстови съобщения до мобилни телефони, бяха опровергани от правителството.

Латвийският лат е свързан с еврото в рамките на споразумението ERM II и на практика може да се движи максимално с един процент около фиксирания обменен курс. В началото на седмицата обаче латът падна до 0.7073 за едно евро, след като от януари 2005 насам се държи при 0.6960 лата за евро. Централната банка ще се намеси, ако валутата падне до 0.7098 лата за едно евро.

Според икономиста от "Голдман Сакс" Ищван Золдос Латвия ще запази ограничения курс на валутата си въпреки ясните индикации за прегряване на икономиката. От инвестиционната банка също така очакват съседните държави също да спазят ангажиментите си към ERM II. Естония и Литва са по-отдадени на строгите си валутни режими, отколкото Латвия, а и икономиките им не са толкова прегрели, отчита Золдос.

Понижаването на лата обаче разтревожи шведските банки, които поемат валутен риск в региона. Новините за латвийската икономика предизвикаха спад на шведските акции и най-вече на банките Сведбанк (Swedbank) и SEB. И двете финансови дружества са активни инвеститори на латвийския пазар и осигуряват кредитиране за недвижимости в страната. Пикът в сделките с имоти също притеснява икономистите и се смята за причина за дисбаланс.

Шведската централна банка отчита риска от кризи в трите бурно развиващи се прибалтийски икономики. Затова регулаторът е сключил споразумение с трите държави за съдействие при банкови кризи.

Литва, Латвия и Естония притесняват еврозоната с неспособността си да изпълнят изискванията си за инфлация и дефицити. Най-вероятно държавите ще отложат приемането на еврото за след 2010 г. Те си позволяват и висок излишък по текущите сметки (над 12 на сто в Естония). Литва постига почти 12 на сто икономически ръст.

Международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" също така коригира прогнозата си за бъдещия рейтинг на страната. Това означава, че при следващо разглеждане Латвия най-вероятно ще получи по-нисък рейтинг. От агенцията предричат, че страната може да очаква тежко икономическо приземяване, ако не вземе мерки за ограничаване на финансовата политика и контрол над инфлацията още до края на годината. Основната критика към правителството е приемането на поредния бюджет, предвиждащ излишък. Според икономистите бурният ръст на страната по-скоро би предвидил създаването на бюджетен излишък.