Хотелиерите отказват бърза помощ на Гайдарски
Представителите на туристическия сектор масово протестират срещу предложението на Министерството на здравеопазването хотелиерите да поемат отговорността за организацията на здравната помощ в курортите. Месец преди пристигането на първите големи групи туристи здравното ведомство подготвя наредба, която да задължи хотелиерите сами да осигурят помещения за здравни кабинети и лекарски екипи в тях. Лекарите по морето също се готвят да бойкотират бъдещата наредба.
Според туристически бранш държавата се опитва да му припише задължения, за които тя самата трябва да отговаря. Плащаме данъци и държавата е длъжна да осигури не само медицинско обслужване, но и опазването на реда, пожарната безопасност, инфраструктурата и т.н., каза Илиян Иванов от клуба на хотелиерите. По тази логика утре може да поискат от нас да плащаме и за поддържането на противопожарните служби, допълни той. Всеки един здравен кабинет трябва да е оборудван според определени критерии и не е работа на хотелиерите да са компетентни за тях, посочи Богдан Христов, който е представител на туроператорите "Фърст чойс" и "Космос".
В същото време Регионалният център по здравеопазване (РЦЗ) отказва издаването на лицензи на лекарите за разкриване на медицински центрове в курортите, заяви във вторник във Варна Гриша Фиданов, член на управителния съвет на Съюза на българската туристическа индустрия. Обяснението било, че изчакват наредбата на министерството, която според Радослав Гайдарски ще е готова в средата на май. Идеята е да се прекрати досегашната практика да се разкриват кабинети в хотелите срещу високи наеми, които след това лекарите компенсират с високи цени за преглед на туристите.
Предложеното решение обаче срещна отпор сред всички представителни браншови организации, които още в четвъртък ще обсъдят проблема с министър Гайдарски и с председателя на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова. Хотелиери посочиха пред "Дневник", че никъде в Европа няма практика хотелът да носи финансова отговорност за здравната помощ. Това е безумна идея и в никакъв случай няма да се съгласим с нея, каза във вторник председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин. Подобно е и становището на Българския хотелиерски мениджмънт клуб. Представителите на туроператорите също изказаха неодобрение към предложението. Държавата сама трябва да се погрижи за здравните центрове, а не да прехвърля отговорността на хотелиерите, каза представителят на ИТС за България Калин Сутев.
С влизането на България в Европейския съюз страната ни има задължение да осигури спешна медицинска помощ на европейските туристи независимо дали са здравно осигурени или имат специална застраховка. Здравното министерство обаче се опитва да прехвърли отговорността върху нас, заподозряха във вторник представителите на бранша. Те посочиха още, че у нас идват и хиляди гости от държави извън ЕС. Анелия Крушкова каза, че трябва да има медицински пунктове за туристите и друго няма какво да се коментира. Курортните поликлиники обаче са разпродадени, а нова система за доболнична медицинска помощ там няма изградена, няма единен ценоразпис и система за контрол.
Сега действащата наредба за категоризация на обектите определя, че хотелите с повече звезди трябва да имат здравни кабинети. Практиката е лекарски екипи да наемат кабинети в хотелите и там да работят за техните гости. Но лекарите твърдят, че наемите са между 15 и 20 хил. лв. на сезон. Досега международните туроператори задължаваха туристите да имат здравна застраховка. При инцидент туристите се обръщаха за помощ към кабинетите или към спешните здравни заведения, които след това получаваха парите си от чуждия застраховател. Лекарите обясняват, че взимат високи такси, за да могат да си покрият наемите.
От тази година обаче туроператорите не могат да изискват такава застраховка, а разходите за лечение трябва да се поемат от здравната каса у нас, обясни Калин Сутев. Подготвяната наредбата предвижда практикуващите частно лекари да бъдат задължени да сключат договори с Националната здравноосигурителна каса. Тогава за обслужване на чужденец ще плати нашата каса, а след това тя ще си търси парите от здравните фондове на съответната страна. Достатъчно е туристът да представи европейската си здравна карта. По същия регламент вече трябва да се лекуват и българите в чужбина.
Според лекарите обаче 12 лв., които касата плаща за първичен преглед, не могат да покрият разходите им за наем на кабинет и затова трябвало чужденците да си плащат в брой. Освен това задължение на медиците, които работят по договор с касата, е да оказват само спешна и неотложна помощ на пациентите. Ако се наложи лечение на чужденците в болница, за него трябва да платят компаниите, в които те са направили пътните си застраховки. Затова лекарите от Варна настояват на пациента от Европа да му бъде гарантирана възможността да избира дали да се лекува чрез европейската си здравноосигурителна карта, или да ползва доброволно направената си пътническа застраховка. В първия случай той ще бъде лекуван в здравно заведение, което работи по договор с НЗОК, а във втория - в здравен център, работещ директно със западноевропейския застраховател.
Според здравния министър Радослав Гайдарски искането на пари на ръка от летовниците ще ги прогони от курортите. Той заяви във Варна, че ако се наложи, на морето ще бъдат командировани медици от вътрешността на страната. Гайдарски мотивира решението си хотелиерите също да поемат отговорността с обяснението, че туристическият бизнес печели най-много от чужденците.
Проверка на районния център по здравеопазване в Златни пясъци и Св. Константин е показала, че от всички 65 лечебни заведения нито едно не е сключило договор с Националната здравноосигурителна каса и на практика всички работят частно. Вече има случаи, при които чуждестранен турист е накаран да плати 450 лв. за първичен преглед, въпреки че е представил медицинска застраховка, а и бил от страна, с която България има договор за признаване на осигуровките.