Ако вярваме в теорията за съвършените пазари, в пазарната цена на всяка акция е инкорпорирана цялата налична информация, определяща както очакванията на инвеститорите за бъдещото развитие на компанията, така и спецификите на бизнеса й, отразени в настоящото й финансово състояние. В този смисъл задлъжнялостта е отразена не само в размера на рисковата премия, полагаща се на дифолт риска, който компанията носи поради по-големия или по-малък ливъридж, но и в различните коефициенти за ефективност и възвращаемост, отразяващо срока, за който инвеститорът очаква да си възвърне инвестицията.

Най-лесно приложимият количествен модел за оценка в този смисъл е оценка на база P/B Multiple, който показва каква премия/дисконт е склонен да присъди пазарът към счетоводната стойност на акцията. По презумпция колкото по-висока е тази премия, толкова по-голяма би трябвало да бъде възвращаемостта на собствения капитал. А последното е най-лесно постижимо с употребата на повече ливъридж и по-малко собствен капитал. Тук идват на помощ различни икономически теории, които биха могли да ни помогнат да преценим доколко ефективно за компанията е усвояването на даденото ниво на външно финансиране и доколко поносим за нас като инвеститори е рискът, който в този аспект носи акцията, в т.ч. за оптималното съотношение на дълг към собствен капитал и др.

Задлъжнялостта на една компания е един от основните фактори, които се взимат под внимание при оценката на едно дружество. Използването на заемни средства до определен размер обикновено се разглежда като положителен фактор, тъй като заемът е по-евтин ресурс от собствения капитал. Това дава възможност за използването на финансов ливъридж, което от своя страна води до по-висока възвращаемост на собствения капитал и респективно до по-висока оценка на акциите на компанията. Прекомерното използване на дълг обаче може да влоши рязко възможността на дружеството да финансира основната си дейност и да ограничи възможностите му за растеж. Понижената платежоспособност е лоша новина както за кредиторите, така и за акционерите, тъй като тя увеличава риска на конкретната компания и съответно занижава оценката й. Именно затова една от основните задачи на финансовия мениджмънт на дружеството емитент е да определи оптималното съотношение между дълг и основен капитал. Перфектната комбинация използва оптимално ефекта от финансовия ливъридж и води до постигането на максимална оценка за акциите на компанията.

Степента на задлъжнялост е от ключово значение при определяне риска на инвестицията и съответно на стойността на компанията. Теорията дава множество подходи за интегриране на финансовото усилване в цената на дадена ценна книга или инвестиция в реалния сектор. Най-често се прилага приспособен към капиталовата структура бета коефициент и оценъчни отношения на базата на стойност на компанията (Enterprise Value - EV). Този показател е заместител на пазарната цена и дава далеч по-обективна представа за мястото на акциите на дружеството сред неговите аналози, като отразява и капиталовата им структура.

Една силно задлъжняла компания е нормално да се разглежда като по-рискова инвестиция, което да намира отражение в една по-висока премия. Само по себе си кредитното усилване не означава непременно неприятно развитие, стига мениджърите на съответното дружество да имат ясна визия за управлението и рентабилността на активите. Практиката за финансиране на растежа на компанията със средства от търговски контрагенти и банкови кредити е добре позната и, смея да твърдя, широко разпространена в България.