Очаква се до края на годината законът за българския катастрофичен застрахователен пул да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание. Това заяви днес във Велико Търново председателят на Комисията по държавна политика при бедствия и аварии при 40-то НС Венелин Узунов пред участниците в INS expo&forum, цитиран от INSURANCE.BG. От форума, събрал представители на държавната власт, общините и застрахователните компании, се очаква да даде началото на широка обществена дискусия за въвеждането на пула. Ще бъде излъчена експертна комисия, която да изработи няколко варианта за нормативна уредба. Очаква се те да бъдат поставени на разискване на Национална кръгла маса през есента.

За създаването на българския катастрофичен пул е проучен опитът на 12 държави. В различните страни той обхваща различни рискове и се администрира по различен начин, посочи Узунов.

Изследвани са включително съседна Турция – където пул е въведен след унищожителното земетресение от 1999 г., както и Румъния, която пострада значително от наводненията през 2005 г. В северната ни съседка е въведен лимит на обезщетения от 3 000 евро за селски имот, като средната годишна премия, която се плаща за него, е 3,20 евро.

Ако се придържаме и в България към тези цифри, това прави по 0,53 лв. месечна застраховка, изчисли Узунов. За градските имоти средната годишна премия в Румъния възлиза на 17,40 евро. Според Никола Колев, кмет на община Горна Оряховица и член на Контролния съвет на Националното сдружение на общините, е необходимо да се държи сметка и за социалната диференциация в обществото. Хора с доходи под социалния минимум следва да бъдат подпомагани от държавата, въпреки, че вноските са минимални, посочи той.

Румен Гълъбинов, изпълнителен директор на ЗК "Български имоти", дефинира българския катастрофичен застрахователен пул като форма на публично-частно партньорство - сътрудничество между българското правителство, застрахователните и презастрахователните дружества и Световната банка, целящи да получат разпределение на риска, общо пресмятане на риска и прехвърляне на част от риска за катастрофични събития към международния презастрахователен пазар. Пулът в България трябва да бъде национална застрахователна схема, в която всеки собственик на жилище участва и плаща застрахователна премия, която да се изчислява въз основа на данъчната оценка.

Със събраните застрахователни премии, пулът ще плаща щети и ще презастрахова имущества, получавайки допълнителен капацитет от международния презастрахователен пазар.

Според Гълъбинов, в рамките на 10 години при разумна годишна премия пулът би могъл да гарантира задоволително застрахователно проникване от 70% на застраховането срещу катастрофични събития. В момента, имуществени застраховки у нас имат едва 5-7% от домакинствата, като те се сключват най-вече заради изискването на банките при отпускане на кредити. Срещу земетресения пък за застраховани по-малко от 2%. Гълъбинов добави още, че годишните застрахователни премии трябва да са по-ниски от данъчните ставки за недвижими имоти, под 0,1%, с цел схемата да е приемлива за обществеността. Освен това застрахователният пул трябва да стане неразделна част от националната програма за управление на риска от катастрофични събития, одобрена от правителството и парламента.

При евентуалното създаване на такъв пул като публично-частно партньорство, държавата трябва да участва доста осезателно, посочи Виолета Даракова, изпълнителен директор на ЗД "Евроинс".

Според нея освен застраховането на инфраструктурата, може да се реализира идеята за допълнително данъчно облекчение за хора, които докажат, че са се застраховали срещу някои катастрофични рискове.