Частната пенсионна индустрия в България е нараснала с 36.4% през миналата година, стана ясно от окончателните одитирани балансови данни, които КФН разпространи през миналата седмица.

За седем години от въвеждането на втория стълб пенсионните фондове претърпяха сериозно развитие, а ролята им като финансови посредници трайно нарасна. Към края на 2006 г. те вече управляват около 6.4% от финансовото богатство на населението, или около 1.5 млрд. лв. Коефициентът на проникване е около 3% от БВП – все още на относително ниско ниво в сравнение с проникването в повечето страни от нова Европа (4.8% от БВП в Чехия, близо 10% от БВП в Унгария и 11.6% в Полша).

Наблюдаваме и съществена трансформация в структурата на самата индустрия – преобладаваща част от пенсионните  спестявания (46.7%) вече се управлява от универсалните пенсионни фондове. Това се дължи на сериозния растеж в този сегмент (капитализацията расте с 60.6% на годишна база).

Действието на комплекс от фактори допринася за експанзията на пенсионните спестявания. През 2006 г. регистрираната заетост продължи да нараства с бързи темпове (7% средногодишно), което доведе до увеличаване на броя на лицата, обхванати от пенсионно-осигурителната система. Общата заетост надмина 3.1 милиона души средно през 2006 г., като само в неаграрния бизнес (без бюджетната сфера и земеделието) тя доближи 2.5 милиона. Освен създаването на нова заетост съществуват индикации за известно формализиране на съществуващи работни позиции вследствие на  намаляването на общата данъчноосигурителна тежест. Заплатите от своя страна продължават да нарастват със стабилни темпове – данните на НСИ показват растеж от 11% на средната заплата през 2006 г., като в частния сектор нарастването е по-високо – 12.2%. Тези развития бяха съчетани с повишаване на размера на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

 2006 г. беше особено важна за частните фондове, защото беше направена съществена промяна в стимулите за тяхното развитие. Става въпрос за либерализирането на условията, при които те могат да инвестират набрания ресурс. Премахнат беше преференциалният достъп на правителството до пенсионните спестявания, разшириха се възможностите за инвестиране в ценни книжа, емитирани в страни от ЕС, включени бяха нови инвестиционни инструменти, въведени бяха по-високи прагове за инвестиции в акции и облигации и т.н.  Резултатите не закъсняха – и трите вида фондове (универсални, професионални и доброволни) значително съкратиха дела на притежаваните държавни ценни книжа  и разшириха вложенията си в по-доходоносните корпоративни ценни книжа и активи в чужбина. Този процес, съчетан с тенденцията към покачване на ценовите нива и на ликвидността на фондовата борса, създава добри предпоставки за повишаване на ефективността на компаниите. Очакванията ни са, че фондове все по-активно ще се възползват от възможността за преструктуриране на портфейлите в търсене на по-добра възвращаемост.

В краткосрочен и средносрочен план са налице благоприятни условия за по-нататъшна бърза експанзия на пенсионната индустрия. От една страна, планираното увеличаване на осигурителните прагове (очакван растеж на минималния осигурителен доход от 12.6% в сравнение с 2006 г.) и нарастването на задължителната осигурителна вноска по втория стълб на 5% вероятно ще окажат допълнително влияние върху темповете на натрупване на пенсионни спестявания.

През 2007 г. влиза в сила и важен данъчен стимул – пенсиите, изплащани от доброволните пенсионни фондове, са освободени от данъци в допълнение на съществуващото преференциално данъчно третиране на доброволните вноски. В крайна сметка това би стимулирало доброволните пенсионни спестявания като дългосрочен инвестиционен инструмент. Голямо предизвикателство пред индустрията, което до голяма степен ще предопредели скоростта на развитие, е и практическото приложение на възможността за създаване на професионални пенсионни схеми. Очакваме благоприятно влияние и на евентуалното намаляване на размера на вноските за управлявания от държавата първи стълб.

В анализите си многократно сме коментирали, че въпреки подобрения инвестиционен режим реалната либерализация за пенсионната индустрия вероятно ще се случи едва след време. Големите предизвикателства и съответно значимите перспективи пред сектора са свързани с регламентирането на възможността за структуриране на различни пенсионни продукти в доброволния сегмент в зависимост от нивото на риск. Така фондовете биха могли да проявяват по-голяма гъвкавост и да търсят различни конкурентни предимства, а клиентите  от своя страна биха имали по-голям избор между портфейли с различен риск и с различна доходност.

В средносрочен план това вероятно би довело до постепенно увеличаване на атрактивността на пенсионните продукти като алтернативна форма на вложения, особено при по-високодоходния сегмент от спестителите. Макроикономическите последствия биха били засилване на конкурентния натиск както в рамките на самия пенсионноосигурителен пазар, така и във финансовата индустрия като цяло. Наред с това фондовете биха въздействали по-активно върху икономиката чрез насочване на по-голям ресурс към капиталовия пазар. На микрониво очакваният резултат е по-балансирано и гъвкаво управление на пенсионните спестявания.

  

____

[1] Industry Watch е частна независима изследователска компания, базирана в София. Други коментари на стопанската динамика и икономическата политика са достъпни за абонати на www.iwatchbulgaria.com