Канадската минна компания "Дънди прешъс метълс" ще си потърси правата в международен съд, ако министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров не се произнесе за проекта за разширение на добива от рудника в Челопеч скоро. Това предупредиха от ръководството на "Дънди" в края на миналата седмица, ден след като петчленен състав на Върховния административен съд отмени мълчаливия отказ на екоминистъра.

Би било добре министърът да одобри оценката за въздействие върху околната среда, но очаквам той да не се съобрази с решението на Висшия експертен екологичен съвет към министерството си, който вече даде разрешение, заяви Лорънс Марсланд, главен изпълнителен директор на компанията.

"Показвахме търпение към политическата обстановка, свързана с коалиционното управление на страната, но в същото време ще си търсим правата по българското и международното законодателство", каза той. Вариантите са или ново дело срещу Министерството на околната среда и водите, или "Дънди" да си потърси правата пред международен арбитраж по силата на предвидените клаузи в споразумението между България и Холандия за взаимната защита на инвестициите. Шефът на канадската компания обясни, че се облягат на това споразумение, защото основните акционери в дружеството са холандци.

Той заяви още, че на срещата с Чакъров и заместника му Чавдар Георгиев единственото отправено предложение било държавата да участва в концесията. Това е неприемливо за "Дънди" и е основано на безсмислени заключения от съмнителни оценки, каза Марсланд. По думите му единственият начин държавата да влезе в златната мина е национализация.

"Имаме законен договор за "Челопеч" и това, че държавата се опитва да принуди чуждестранен инвеститор да промени контракта си, е много лош сигнал към останалите инвеститори", допълни Марсланд. Той посочи още, че в края на 2007 г. изтичат договорите на компанията за преработка на златния концентрат от "Челопеч". Пазарът се свива заради високото съдържание на арсен в българската суровина, който е 5.6% при 0.1-1 на сто за останалите концентрати. Затова и "Дънди" иска да строи преработвателна мощност в България, но за да е рентабилна, трябва да разшири добива си, обясни Коста Петков, финансов мениджър на концесионера.

Въпреки че и в момента "Дънди" плаща едни от най-високите концесионни възнаграждения от 1.5 на сто върху съдържанието на метал в добитата руда, компанията е предложила да повиши отчисленията си за държавата до 2.15 процента, като разликата от 0.65 на сто да отива в общините, посочи Марсланд. Правим това, независимо че промяната в методологията за определяне на концесионните възнаграждения ще се отнася само за новите договори, допълни той.

--------------------

Заради проблемите с екоминистерството "Дънди" не може да започне и проекта за 75 млн. евро за разработването на находището "Ада тепе" край Крумовград. Компанията има разрешение от 2000 г. да прави проучвания в този район. През 2001 г. "Дънди" регистрира геоложко откритие там, а в началото на 2005 г. започна процедура за регистриране на находището като търговско откритие, което по закон им дава и право на концесия. За тази цел компанията трябваше да изготви инвестиционния проект и да направи доклад за ОВОС, по който Чакъров не се произнесе. Предвидената инвестиция от 175 млн. долара за рудника в Челопеч пък се бави вече втора година. Министър Чакъров продължава да поддържа позицията си, че концесионният договор с "Дънди" за Челопеч не защитава националните интереси, защото възнаграждение за държавата са едва 0.75%.

Заплахата дойде близо две години след като "Дънди" и кабинетът не постигнаха компромис за инвестициите на компанията в страната. От "Дънди" категорично изключват като вариант държавна намеса в проекта в Челопеч. На този етап обаче няма и предложение за частно партньорство.