Пловдивската консервна фабрика "Екоконс", която доскоро бе базирала производството си в село Бяга, прехвърли мощностите си в пазарджишкото село Черногорово и започна производство. Това съобщи управителят на фабриката Михаил Димов. Причината за прехвърляне на производството е недостатъчната площ на фабриката в Бяга, което е ограничавало капацитета на производството. Теренът от 14 дка в Черногорово е закупен от банка, в полза на която имотът е бил ипотекиран от предишния собственик, който не е успял да изплати дълговете си.

"Още тази година ще удвоим обема на производството и ще достигнем 3 млн. буркана от 270 ml до 2.65 kg", каза още Димов. За първа година "Екоконс" ще произвежда компоти. Първоначално ще изкупува череши и вишни, които се отглеждат в региона, а впоследствие ще се правят и компоти от кайсия и праскова. Освен чрез изкупуване на продукция "Екоконс" обезпечава производството на фабрика и със собствена продукция от взети под наем 120 дка земя. Около 40 дка от тях са засети с корнишони, а останалите - със зелен фасул и люти чушки шипка.

За пет месеца трите поточни линии са прехвърлени от Бяга в новата фабрика. Направен е основен ремонт на съществуващата производствена сграда с площ 800 кв.м. Производството е възобновено от началото на април. Дружеството планира да изгради голям хладилник, тъй като в момента ползва под наем хладилни помещения, за да обезпечи целогодишно своето производство.

Продукцията на "Екоконс" се реализира предимно на вътрешния пазар. Неголеми количества се продават в Полша, Чехия и Австралия. Американският пазар проявява интерес към домашната едро смляна лютеница с печена капия. Според Димов "Екоконс" е първата консервна фабрика в страната, започнала това производство. "Екоконс" продава продукцията си и на големите търговски вериги в страната. "Често правим промоционални дегустации в големите магазини и този маркетингов подход се оказа много успешен, защото дава възможност на хората да опитат продукта, без да им натрапва рекламата му", каза също Димов.

Дружеството сключва и предварителни договори със селскостопански производители за изкупуване на продукцията им. За да си гарантира качеството на суровината, то подпомага производителите със семена или финансира определени операции като пръскане и торене. Начинът, по който функционира селското стопанство обаче, им създава много трудности и прави почти невъзможно планирането. "У нас трудно може да се каже каква ще е изкупната цена на даден продукт за следващия ден, а в другите страни в Европа знаят на каква цена ще го продават този продукт догодина, защото техните сдружения на селскостопанските производители са разпределили кой производител какво количество от даден продукт ще изнесе на пазара. Липсата на такова планиране създава стихийност в селското стопанство, а от това страда и консервната промишленост", смята Михаил Димов. Като първопричина на проблема той посочи раздробеното българско селско стопанство.