"Есенните посеви са в критично състояние и ако до два-три дни не завали, почти 40 на сто от посятото може да изсъхне. В производителни райони като Добруджа от 45 дни не е паднал дъжд и почвата се пука". Тревожният сигнал идва от Красимир Аврамов, председател на Съюза на тракийските зърнопроизводители, които заедно с колегите си от Националната асоциация на зърнопроизводителите днес ще излязат с извънредна декларация до институциите, отговорни за хлебния баланс на страната.

На последното си заседание консултативният съвет по зърното към земеделското министерство не отбеляза притеснение за посевите след необичайно сухата зима. "Очакванията ни за дъжд тогава се основаваха на метеорологичните прогнози за очаквани валежи. В предишната си фаза на развитие посевите все още не бяха застрашени от безводието, но положението коренно се промени", обясни още Аврамов.

Предварителните огледи сочат, че най-силно засегнати са посевите с ечемик. Миналата година бяха засети малко над 1.7 милиона декара. При хлебното зърно най-лошо е състоянието във Видинско, Врачанско, Кнежа, Търговищко и Шуменско. Особено критично е положението с два пъти наторяваните терени, тъй като при тях е необходима повече влага, обясняват експертите. Фермерите в Добруджа са малко по-големи оптимисти от колегите си в Западна България, но и те предвиждат силно намаляване на добивите. Иван Гочев от Добрич предвижда, че очакваните добиви от декар ще бъдат с 30 на сто по-ниски от предвижданото. Средно от дка арендаторите получават по 500 кг.

От съюза настояват агроминистерството да започне цялости огледи на площите и да районира най-тежко засегнатите. На този етап обаче фермерите не срещат разбиране от агрочиновниците, които видимо неглижират проблема. В представената в края на миналата седмица информация за състоянието на посевите експертите отчитат, "есенниците са в добро състояние", като 85% от нивите с пшеница били в "много добро", а в критично състояние били едва 1.3% от терените.

Миналата година по данни на агростатистиката в страната са били засети малко над 10 млн. дка. Ако сушата засегне 40 на сто от площите, реколтата може да достигне критичните показатели от 2.2-2.5 милиона тона хлебно зърно, прогнозират експерти. През последните години балансът на страната се движеше около 3-4 млн. тона зърно и това позволяваше на износителите да реализират продукцията си зад граница. Липсите от зърно лесно ще се набавят от държави - членки на общността, но загубите на фермерите ще са големи, защото досега са инвестирали значителни средства. Стопаните можеха да компенсират отчасти изгубените площи със засяване на пролетни култури като царевица например, но вече е твърде късно, коментира Красимир Аврамов.