БТК запази монопола върху последната миля

БТК запази монопола върху последната миля

Ползването на каналната мрежа на БТК е част от големия проблем с достъпа
Ползването на каналната мрежа на БТК е част от големия проблем с достъпа
Новият закон за електронните съобщения ще работи в полза на БТК и на практика ще ограничи достъпа на алтернативните телекоми до последната миля, заявиха представители на новите оператори. Повод за реакцията им стана уж техническият спор в парламента миналата седмица какво е "абонатна линия".
Терминологичната дискусия се разгоря между различни лобита и всъщност индиректно постави въпроса за достъпа до инфраструктурата на БТК и бъдещата конкуренция в телеком сектора. Спорът почти съвпадна със сделката за БТК, според която "Новатор" на Тор Бьорголфсон ще упражни опцията си за "Вива венчърс" и ще продаде дела й в телекома на AIG.
Телекомуникационният термин "абонатна линия" беше включен в допълнителните разпоредби на почти приетия Закон за електронните съобщения. Комисията по транспорт и съобщения, вносител на текста, предложи в закона да бъде записано, че "абонатна линия" е физическата верига - усукана метална двойка, която свързва крайна точка на обществена фиксирана телефонна мрежа в помещения на абоната с главния репартитор, или еквивалентно съоръжение в обществена фиксирана телефонна мрежа". Независимият депутат Петър Манолов предложи от определението да отпадне "усукана метална двойка". Председателят на транспортната комисия Йордан Мирчев пък заяви, че липсата на текста ще наруши европейската директива, за което Манолов го обвини, че лобира за БТК.
В края на краищата парламентът гласува с 80 гласа "за", 43 "против" и един въздържал се текста на комисията.
"Спорът не е да има, или да няма дефиниция на абонатна линия, а каква да бъде тя", обясниха представители на алтернативните оператори. Според тях запазването на израза "усукана метална двойка" стеснява дефиницията, което наистина е в полза на БТК, защото не третира бъдещата инфраструктура, която телекомът ще изгражда. Евродирективата препоръчва по-широк обхват, съобразен с бързото развитие на технологиите. Идеята е да се върви към т.нар. технологична неутралност. Това означава, че оператор със значително пазарно присъствие като БТК ще бъде задължен според новия закон да допусне до последната миля останалите играчи на пазара независимо дали става дума за усукана метална двойка, меден чифт или оптика.
"Директива 2002/19/ЕО или т.нар. директива за достъпа съдържа определението за "абонатна линия" (local loop). Но в него не присъства понятието "усукана метална/медна двойка", обясни за "Дневник" Мирослав Огнянов от Сдружението за електронни комуникации (СЕК), който следеше отблизо работата по законопроекта. Според него същината на спора е именно дали да има, или да няма такава дефиниция. Той припомни опита на Германия, където монополистът "Дойче телеком" си извоюва правото на "ваканция", т.е. да не допуска алтернативните телекоми до новите си мрежи. Съпротивата срещу това доведе до промени в закона.
Подобна привилегия - да ограничи достъпа до новите си съоръжения, поиска да бъде записана в новия закон за електроните съобщения и БТК. Телекомът настояваше изрично да не се разширяват задълженията му, както и да не предоставя видове достъп, които не са разписани по закон.
Затова не случайно операторите от СЕК настояваха в допълнителните разпоредби на новия закон да има и дефиниция на термина битстрийм достъп. Идеята им беше да се избегнат трудностите с предоставянето на битстрийм достъпа от БТК, ако законът изрично не предвижда това. Според тях точно това се случи при досегашния закон за далекосъобщенията, в който терминът не присъства и алтернативните оператори бяха лишени от възможността да предоставят високоскоростен интернет. БТК го допусна частично, предлагайки им само да продават като търговци на едро ADSL пакетите им. Според официалната позиция на БТК услугата "необвързан достъп до абонатната линия" е действаща въпреки слабия интерес от страна на алтернативните телекоми. Причината според тях е в нежеланието им да инвестират в собствени фиксирани мрежи и да разчитат главно на нейната инфраструктура.
Според данните от годишния доклад на КРС за 2005 г. БТК държи все още 97% от пазара на фиксирани услуги, докато новите 20 лицензирани доставчици (от които 9 реално работещи) си поделят останалите близо 3%.