Българската икономика остава една от най-слабо представените на фондовия си пазар в сравнение с другите страни в Югоизточна Европа. Това показва проучване на "Дневник" за развитието на борсите в региона. Независимо от динамичното развитие през последната година като съотношение на пазарната капитализация към брутния вътрешен продукт на страната българската борса се подрежда на едно от последните места в сравнение с преките си конкуренти на Балканите. Този показател показва, че пазарът изпитва недостиг на достатъчно качествени и големи дружества, посочват инвестиционни консултанти. Стойността на показателя към момента вече надхвърля 40% от прогнозния БВП към средата на тази година, което беше растеж от близо два пъти спрямо юни 2006 г. По степен на развитие обаче българският фондов пазар отстъпва на повечето от другите балкански борси и остава под равнището на развитите пазари, критерият за което според експертите е капитализацията да е поне 60 на сто от брутния продукт.

Преките негативни ефекти от слабото представяне на икономиката сред публичните дружества са надценяването на регистрираните на пазара акции заради прекалено насочване на силното търсене към тях и ниската ликвидност. На този етап компаниите на борсата са повече от достатъчно като количество, но не и като качество, коментира Константин Абрашев, портфолио мениджър в "Бенчмарк". Според него големият брой първични публични предлагания на българската борса през тази година не решава проблема, защото повечето от новорегистрираните на борсата дружества не са от ключово значение за националната икономика.

През тази и миналата година година на БФБ бяха реализирани над 10 първични предлагания на компании (без да се броят тези на дружествата със специална инвестиционна цел), от които едва две прибавиха значителна стойност към общата капитализация на пазара - тези на "Химимпорт" и Първа инвестиционна банка, чиято обща стойност е над 3 млрд. лв. в момента. Евентуално отписване на БТК от борсата би откроило проблема със слабото представяне на икономиката на борсата още повече. Капитализацията на телекомуникационния оператор надхвърля 3 млрд. лв., което е повече от 13 на сто от общата стойност на пазара.

В другите страни от Югоизточна Европа правителствата залагат на приватизация на дялове от атрактивни държавни компании през борсата или поставят изискване към чуждестранните инвеститори да регистрират акциите на закупените от тях дружества на местните борси, посочва Владислав Панев, председател на съвета на директорите на "Статус капитал", управляващ двата регионални фонда "Статус нови акции" и "Статус финанси". В Хърватия например през миналата година на борсата в Загреб бяха предложени 17 на сто от капитала на нефтогазовата компания "Ина", собственост на държавата, и подобна схема се планира и за телекомуникационната Т-НТ. В Румъния на букурещката борса през 2005 г. бяха продадени 10 на сто от енергийния монополист "Транселектрика", а австрийската Ерсте банк планира да листне закупената от нея румънска банка BCR в Букурещ съгласно ангажимент по приватизационния договор. Проект на сръбското правителство залага на борсова приватизация за нефтения монополист "Нафтна индустрия Сърбие".

За разлика от съседните страни в България от големите все още държавни монополисти единственото дружество, за което има по-ясна стратегия за раздържавяване през борсата, е "Булгаргаз".

Експертите предупреждават, че липсата на качествени инвестиционни алтернативи на българската борса може да доведе освен до надценяване на котираните на пазара дружества и до пренасочване на средства към чужбина. По показателя цена към печалба на акция например публичните дружества от индустриалния сектор в Румъния и Сърбия са около два пъти по-подценени от тези на българския фондов пазар. Коефициентът за България в сектора е средно 50 при 25 за двете съседни балкански страни. Пренасочването на средства също е факт, след като все повече български взаимни фондове инвестират в акции на компании, които се котират на борсите в Югоизточна Европа.

Присъствието на големи компании на борсата е от ключово значение за развитието на пазара, твърдят експертите. Големи дружества с висок свободнотъргуем дял акции ще засилят ликвидността на пазара и ще го направят по-атрактивен за инвеститорите, убеден е Развигор Христов, инвестиционен консултант в "КД Секюритис". От това зависи и успешното развитие на фондовия пазар в България за в бъдеще, допълва Христов. Според Константин Абрашев решение на проблема с липсата на качествени компании на българската борса е сливането на БФБ с по-голям борсов оператор.