Нови условия на Русия за петролопровода Бургас - Александруполис поставят под въпрос реализацията на проекта и ползата на България от него. На среща в Атина руските представители са поискали България и Гърция да осигурят 49% от необходимия нефт за тръбата в съответствие с миноритарните дялове на двете страни в проекта. В случай че представителите на двете държави не могат да осигурят с нефт дяловото си участие, ще носят финансова отговорност.

При ратификацията на междуправителственото споразумение за петролопровода в българския парламент в края на май беше съобщено, че държавата няма финансови ангажименти по проекта, а финансовите ползи се изчисляват на 35 млн. долара годишно. Доставките на нефт са задължение на руската страна, каза в интервю за "Дневник" зам.-министърът на регионалното развитие Калин Рогачев, който водеше финалните експертни преговори преди подписването на споразумението. Това беше и обяснението защо България се е съгласила Русия да придобие мажоритарен дял от 51% в петролопровода, което й позволява да контролира съоръжението.

На преговорите в Атина Москва не е дала гаранции, че по тръбата ще се транспортира нефт, добиван в Казахстан от Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), съобщи агенция "Фокус". Още преди подписването на споразумението в средата на март се появиха предупреждения, че руските петролни фирми в проекта не могат да запълнят капацитета на тръбата и ще разчитат на алтернативни доставки, най-вече от КТК.

Двудневните преговори в гръцката столица, на които трябваше да се договори учредяването на Международната проектна компания за петролопровода, не бяха завършили до редакционното приключване на броя. Още преди края им участници в срещата ги определиха като тежки и продължителни. Не стана ясно дали българската страна е склонна да приеме новите условия на Москва.

Ако клаузата за дяловите доставки на нефт се заложи, не е ясно как България би могла да осигури около 8.5 млн. т нефт от общо планираните 35 млн. тона годишно, който да се транспортира от Новоросийск през Бургас до гръцкото пристанище в Александруполис. От производителите на петрол досега само Казахстан официално заяви интерес да се включи в проекта, като изкупи отчасти или изцяло българския и гръцкия дял. След среща между президентите на Русия и Казахстан Владимир Путин и Нурсултан Назърбаев през юни беше съобщено, че Москва подкрепя Казахстан в искането й да придобие дялове и желае продажбата им да стане бързо. Новото руско условие се коментира като пореден натиск на Кремъл в тази посока.

Експерти коментират пред "Медиапул", че България в никакъв случай не трябва да се съгласява с продажба на акциите си, преди да се построи петролопроводът. Цената на книжата след завършването на тръбата ще е много по-висока, отколкото в момента, защото собствениците на дялове в такова съоръжение по принцип получават преференциални тарифи за пренос, които биха провокирали интерес на добивни компании.

Заради проточилите се до късно вечерта преговори в Атина не стана ясно и дали има решение къде да бъде седалището на Международната проектна компания (МПК). Избира се между Кипър, Люксембург или Холандия. Нямаше информация дали е било обсъдено българското предложение да се изготви предварителна екооценка на Бургаския залив преди задължителното проучване за въздействието на петролопровода върху околната среда. Освен това българските представители заминаха за Атина с предложението да се създаде екологичен фонд с част от приходите на компанията, който да покрива евентуални щети, причинени от нефтопровода. Намеренията на българската страна бяха в Атина да се обсъждат и начините на защита на миноритарните акционери - компаниите от България и Гърция, при регистрирането на МПК.

---------------

Тристранно споразумение за петролопровода Бургас - Александруполис беше подписано на 15 март в Атина. Според него собственик на тръбата е Международната проектна компания. Акционерното участие беше разпределено 51% за руската страна и по 24.5% за българската и гръцката страна. Русия е представена от консорциум между "Транснефт", който е избран за оператор на тръбата, "Роснефт" и "Газпромнефт". Българският дял се поема от "Проектна компания Бургас - Александруполис БГ", в която по 50% имат държавните дружества "Техноекспортстрой" и "Булгаргаз холдинг". Гръцкият дял в проекта е поет от консорциума "Хеленик петролеум" и "Tраки" - 23.5%, и 1% на гръцкото правителство.