Светла Панайотова: Ограничаването на хотелската база може да промени вида туристи в Слънчев бряг

Светла Панайотова: Ограничаването на хотелската база може да промени вида туристи в Слънчев бряг

Светла Панайотова
Светла Панайотова
Светла Панайотова е родена на 3 ноември 1957 г. в Стара Загора. Завършила е ВИНС – Варна, "Икономика и организация на туризма". Оттогава работи в системата на туризма - в отдел "Мероприятия" на курортен комплекс Слънчев бряг като икономист, после е специалист и началник на отдел "Маркетинг". От 1994 г. е съсобственик на "Елиттур" ООД, който е генерален агент на "Томас Кук" за България.
Г-жо Панайотова, как се развива Слънчев бряг като курортен комплекс, погледнато от "кухнята"?
- До 1989 г. "Балкантурист" извършваше договарянето на хотелската база по цялото Черноморие, включително и в Слънчев бряг. В края на 1989 г. разчупването на монопола на "Балкантурист" доведе до образуването на местни структури в Слънчев бряг, Златни пясъци и Албена, които поеха в свои ръце договарянето. Опитът, който сме натрупвали, е бил от съвместното сътрудничество с "Балкантурист" – така че аз в никакъв случай не искам да отрека техния принос. Но всеки от комплексите притежава свои характерни особености – това са предимствата на съответния продукт, които в общото имиджово представяне не се забелязват. Ние държахме да наблегнем на тях. И изтъквайки тези предимства, да се опитаме да договорим по-благоприятни условия за комплекса, който представляваме. Срещахме съпротива от всички страни.
Как реагираха чуждите пазари на промените?
- Ние правехме много сериозни проучвания на чуждите пазари и в интерес на истината срещахме пълно разбиране от страна на туроператорите, с които работехме. Още тогава бяхме в много добри отношения с "Некерман". Срещахме пълно съдействие по отношение на събирането на опит и информация от други туристически дестинации и техни партньори. Още по онова време имахме пълна подкрепа и от ТУИ и ITS. За това допринасяха и личните контакти на моя тогавашен директор и сегашен партньор в бизнеса Христо Колев.  В този период той беше търговски директор на "Слънчев бряг", а преди това дълги години е работил в Германия като представител на Комитета по туризъм.
През 1989-1990 г. руски и други соцфирми буквално ни изоставиха. Дори цял един сезон ние минахме без източногермански, руски, полски, чешки и унгарски туристи. Тридесет и един хотела в Слънчев бряг останаха затворени. В този момент само западноевропейските туроператори продължиха да оперират у нас.
Изискванията на туристите ли се промениха или българският туризъм осъзна, че не предлага продукта, който е нужен на европейците?
- Случи се това, което трябва да се случи. Промениха се и изискванията на туристите (те бяха започнали да се променят и няколко години по-рано, но ние не можехме да им предложим подходяща алтернатива). 1993 г. ще остане паметна за нас. Тя е известна като годината на големите дублажи, което означава, че търсене на българския туристически продукт е съществувало дори и тогава. Започна обновяването на някои от хотелите според възможностите на една все още държавна структура.
През същата година хотелската база в Слънчев бряг наброява 24 хил. легла, а сега само от Елените до Равда има над 300 хиляди легла, без да се броят тези в частните квартири. Още оттогава съществува повишено търсене на българския туристически продукт, но за неговите по-висококатегорийни хотели. Не се търсят 2- или 3-звездни хотели, но за съжаление базата в Слънчев бряг в този период се състои предимно от двузвездни. Ние настанявахме всички туристи, които пристигаха в Слънчев бряг, но не в хотелите, в които те бяха пожелали предварително. Използвахме всяка свободна хотелска стая в курорта, който тогава е разделен на няколко ООД-та.
Това предизвиква и негативни реакции, но ако трябва да бъдем честни, впоследствие тази практика се оказва успешна и се използва и днес от много български хотелиери. В туризма като правило винаги има едно презастраховане от около 10%, което се нарича дублаж. То носи известен риск, но в повечето случаи напълно оправдан. И аз продължавам да твърдя, че независимо от рекламациите, които са изплатени на недоволни клиенти тогава, приходът, който Слънчев бряг реализира с цената на дублажите, си струва.
Може би точно тогава се узря и за идеята, че съществува потенциално търсене на българския туристически продукт, но от висока категория. По същото време започна и приватизацията на хотелите в Слънчев бряг.
Как се намесиха "Некерман" и "Томас Кук" в този процес?
- Ясно е, че когато един хотелиер изразходва много средства – собствени или заемни, за да купи хотел, по-нататък той няма да има много възможности, за да го обнови и реконструира. Така че на една част от хотелиерите се налага да ползват кредити и от чуждите туроператори – кредити срещу бъдещи туристически услуги, като в резултат се постига дългосрочно сътрудничество и една малко по-тясна обвръзка между хотелиер и туроператор. По този начин в сътрудничество с "Томас Кук" е договорирана база с над 30 хотела по Черноморието, като към момента тези инвестиции вече са над 200 млн. лв.
Това лято тръгна една негативна реклама за Слънчев бряг, че е място за алкохолен туризъм. Каква е перспективата пред комплекса?
- Не съм съгласна с това становище. Тук публиката по правило е младежка. Но това са пълнолетни зрели хора. Очаква се, че могат сами да вземат решения. В известен смисъл имиджът на Слънчев бряг се нарушава от многото заведения за хранене или развлечение, от които се вдига шум до късно, от това, че има прекалено много магазини и сергии, а не достигат спортни съоръжения и заведения за развлечения.
Съществува необходимост да се инвестира не само в хотелска база, а в доразвиване на инфраструктурата. Истина е, че семействата с деца се оттеглиха. Ние трудно успяваме да ги убедим, че Слънчев бряг е курорт, подходящ за семейна почивка, тъй като на фона на това, което е построено, почти няма места за развлечение на деца и семейства, дори и на по-възрастни двойки. В последните две години според мен Слънчев бряг се очерта като място за почивка на младежи.
Хотели бяха преустроени в апартаменти, строят се още апартаментни комплекси, това също променя туристическия облик, така ли е?
- Така или иначе тези две форми ще трябва да се съчетават. Ще има и постоянно живеещи, и туристи. Но за да могат да се съвместят, трябва да се доразвива инфраструктурата. Скоро ми се наложи да представям комплекса във Франция и се оказа, че броят на тенис кортовете е съвсем ограничен, а вече няма и свободни пространства, където да бъдат изградени нови.
Басейните са просто символични, за капацитета на хотелите те са недостатъчни. Дори има случаи един басейн да се ползва от два съседни хотела. Липсват зелените пространства, а всички отредени за озеленяване парцели са застроени с "капанчета".
С този плаж се разполагаше и през 1993 г., сега обаче клиентите са над 10 пъти повече. Силно сме обезпокоени от факта, че след като вече е създаден прецедент, това може да предизвика кампанийно строителство върху плажната ивица. Надявам се със средствата и възможностите на държавното регулиране такива случаи да бъдат предотвратени.
Как тогава ще се решат тези проблеми, след като няма пространство?
- Дано не се налага да се вземат крайни мерки, но такъв опит вече съществува в една друга известна туристическа дестинация – Палма де Майорка, където в аналогична ситуация се пристъпва към събаряне на хотели. Дори това да е крайна мярка, налага се тя да се предприеме. В противен случай хотели ще стоят празни, а крайният и неизбежен изход е фалит.
В категоризацията на хотелите съществуват изисквания за паркоместа, отстояние от хотел до хотел, но има и пропуски, които следва да бъдат отстранени – или да се промени категорията, или да се съборят съседни обекти.
Когато правим описание на един хотел в каталога на туроператора, ние сме задължени да посочим всички подробности и клиентите не си щадят труда, когато пристигнат в курорта, да измерват разстоянието от хотела до плажа, до съседния хотел и центъра и дали те съответстват на описанието в каталога. И при най-дребното несъответствие възникват рекламации и се изплащат неустойки и компенсации.
Тази година ще отбележим още един връх. Ако не надвишим, поне ще изравним броя на туристите от 2006 г., когато спечелихме отличието туроператор на годината, но в същото време ще останат и много свободни легла в хотели и в апартаментни комплекси.
От 1990 г. се твърди, че туризмът е приоритетен отрасъл за българската икономика, но той за съжаление не се ползва с приоритетно финансиране на инфраструктурата и подкрепа от страна на държавата – пътна мрежа, летища и пристанища, реклама в чужбина, държавно регулиране и ограничаване на безразборното строителство. Законът за туризма, който се роди доста късно, непрекъснато е в процес на изменения – ние дори не можем да свикнем да прилагаме някои от точките и алинеите на закона и те вече са променени.
Какви са вашите правила в бизнеса?
- За мен винаги важи едно основно правило - каквото и да се прави, трябва да се направи по най-добрия начин.