Българските земеделски производители трудно ще създадат гаранционен фонд за покриване на щетите от природни бедствия, който да предотврати бъдещи кризи в сектора. Идеята беше предложена от Съвета на българските аграрни асоциации, обединяващ 12 браншови съюзи на земеделски производители, които възнамеряват със собствени средства и с помощта на държавата да компенсират загубите си от суша или наводнения.

Браншовиците поставиха това искане преди два месеца, когато поради забавянето на държавните компенсации за сушата фермерите бяха притиснати от липсата на финансов ресурс за сеитбата. Тогава шефът на Асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров за пръв път представи френския модел за гаранционен фонд, в който държавата и фермерите участват поравно. Идеята е била обсъждана и на последвала среща с шефа на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков, като браншовиците са настояли държавата да има мажоритарно участие от 80%, тъй като фермерите в страната са по-неплатежоспособни от европейските.

Според Тадаръков държавата не може да участва в частни структури и е предложил на фермерите капиталът да се формира като процент от бъдещите им приходи по различните европейски програми. Ако българските производители заделят процент от тези субсидии, фондът ще се управлява и разходва от самите производители, коментира още шефът на фонда. Той е заявил готовност да изработи устава и правилника за бъдещия фонд, но категорично е отказал държавният фонд да се ангажира с подобно решение.

Европейските схеми за подпомагане позволяват съвместни участия на държавата и частните структури, затова ще представим идеята си по-нагоре, обясни Ивайло Тодоров. Колегата му от Асоциацията на зърнопроизводителите Красимир Аврамов добави, че предложението се обсъжда от фермерите по места, като намерението е да бъде одобрено до месец, за да задейства от следващата година. "Основните съмнения са в управлението на средствата и опасността от злоупотреби, затова хората настояват да има и държавен контрол", обясни още Аврамов.

До 2005 г. френският Фонд за гаранция при земеделски бедствия (Fond National de Garantie des Calamites Agricoles - ФГЗБ) е финансирал фермерите чрез налагането на допълнителен данък при сключване на застраховки срещу пожар, а останалата сума се е осигурявала от държавния бюджет. Само при градушка и силен вятър пораженията се покривали от частни застрахователни схеми. Преди две години този модел е добил популярност, като фермерите сключват два различни договора - за отделна засята култура или за цялата ферма.

 Културите са застраховани от градушка, вятър, слана, суша, наводнение или висока влажност. Изключени са фуражните култури като сено, понеже за тях няма пазар и е трудно да се оцени загубата. Изплащаната сума се изчислява като разликата между прогнозираната реколта (определена от средния петгодишен добив) и реалния добив. През миналата година към схемата се включили няколко компании като Groupama, Pacifica (застрахователният отдел на "Креди Агрикол"), AXA и AGF. Всички те предлагат застраховки за риска от различни метеорологични рискове.