Координационният съвет за информационно общество (КСИО) изненадващо обяви миналата седмица, че ще предложи на правителството електронният подпис да стане задължителен за големите фирми. Новината съобщи председателят на съвета Пламен Вачков. Предложението е дошло от директора на Националната агенция по приходите (НАП) Мария Мургина, която е участвала в заседанието на КСИО и е представила данни за изграждането на информационната система на агенцията, обясниха от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), чийто председател е Вачков. Според изнесените от Мария Мургина данни 47 на сто от фирмите подават декларации по ДДС по електронен път, 25 на сто - декларация 6 по интернет, 16 на сто от работодателите регистрират трудови договори по интернет. От ДАИТС обясниха, че използването на е-подпис би ускорило автоматизирането на процесите в системата и НАП и ще доведе до разтоварването й.

Най-вероятно въпросът за задължителността на електронния подпис ще влезе в наредбите към Закона за електронното управление (ЗЕП), които ДАИТС подготвя, казаха още от ИТ агенцията. Вачков е обявил също, че се подготвя приемането на пакет от мерки, с които гражданите да бъдат финансово мотивирани да ползват електронен подпис и да общуват с администрацията по електронен път.

От ведомството на Мургина отрекоха да имат нещо общо с авторството на това предложение.

Според експерти вменяването на задължителна употреба на електронен сертификат противоречи на Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Основният принцип в него е принципът на свободното ползване на електронната форма, обясни адвокат Георги Димитров от кантората "Орак", който е участвал в подготовката и на двата закона. Според него евентуалното задължаване на бизнеса да подписва електронно документи може да стане само с изменението на специален закон. "Смятам, че такова изискване може да се наложи на частния бизнес само ако се направят промени в данъчните закони, но не и изменения в общ закон, какъвто е ЗЕУ", обясни Димитров. Той посочи, че и сега бизнесът използва в голяма степен е-подпис при подаване на данъчните си декларации и декларациите по ДДС, както и за електронно банкиране.

Според ЗЕДЕП Министерският съвет определя кои негови подчинени структури не могат да отказват да приемат електронно подписани документи, както и кои не могат да откажат да издават електронни документи. В ЗЕП пък се посочва, че той се прилага "по отношение на дейността на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги". Обществени услуги според същия закон са "образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски".

В момента "Банксервиз" предлага на гражданите пакет от универсален електронен подпис, смарт карта и четец за 63 лева с ДДС, показва справка в сайта на дружеството. Офертата на "Информационно обслужване" за пакет в категорията Enterprise, ако се купят под 10 броя подписа, е 132 лева. При заявката на повече от 10 пакета цената пада до 124.80 лева.