Ралица Агайн: Приходите по "Гражданска отговорност" не стигат за обезщетения

Ралица Агайн: Приходите по "Гражданска отговорност" не стигат за обезщетения

Ралица Агайн: Приходите по "Гражданска отговорност" не стигат за обезщетения
Ралица АГАЙН, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор"
Изминалата 2007 г. беше динамична за застрахователния бранш. Най-ясно сред събитията се откроиха три основни въпроса - за цените на "Гражданска отговорност", създаването на катастрофичен пул и въвеждането на задължителна имуществена застраховка. По тези въпроси разговаряме с шефа на застрахователния надзор Ралица Агайн.
 
Как бихте коментирали цените на задължителната "Гражданска отговорност" и предприетото в последните седмици покачване?
- Всъщност от началото на коледните празници насам се наблюдава намаление, а не покачване на цената на застраховката. В момента средната цена на "Гражданска отговорност" не е много над средната цена, на която задължителната полица беше купувана през цялата 2007 г. Нашето мнение като регулатор е, че към настоящия момент застраховката се предлага на ниски цени поради конкурентния натиск и за много застрахователи приходът няма да бъде достатъчен да покрие разходите им за обезщетения, комисиони и други. Поради засилената конкуренция нарастват комисионите за посредниците при продажбата и това на свой ред изяжда от средствата, които служат за изплащане на обезщетения.
Застраховката е услуга, която не се доставя веднага при покупката, а специално пък при "Гражданска отговорност" на автомобилистите се предявяват претенции до пет години след датата на произшествието. Така застрахователите трябва да определят такава цена на застраховката, че за полиците, които действат през 2008 г., да разполагат с достатъчно средства да изплащат обезщетения чак до 2013 г. Нашите изчисления показват, че за всяка валидна през 2008 г. полица застрахователите трябва да разполагат с близо 90 лв. за изплащане на бъдещите обезщетения. Като се има предвид, че размерът на обезщетенията за вреди върху здравето и живота на хората бързо нараства с подобряването на жизнения стандарт, е възможно дори тази сума да се окаже недостатъчна.
Но независимо от текущото равнище на цените, ще държим в целия сектор да има заделени достатъчно резерви за изплащане на обезщетения, дори това да наложи компенсиране на загуби чрез увеличаване на капитала на компаниите. Всички съображения на застрахователите по отношение цената на тази застраховка са разбираеми, но трябва да бъдат укрепени с достатъчно резерви и капитал, така че да е гарантирана стабилността на сектора в средносрочен план.
Каква е причината, въпреки последните повишения на цените, българският пазар на "Гражданска отговорност" все още да се бави в достигане на средните европейски нива?
- Единствената причина цената на застраховката у нас досега да е толкова пъти по-ниска от тази в другите европейски държави е фактът, че средният размер на обезщетенията тук е драстично по-малък. Това обстоятелство обаче постепенно се променя с времето, което ще оскъпи застраховката. 
През миналата година на няколко пъти покритието на "Гражданска отговорност" беше близо до критичната точка от 90%. Как се движи в момента?
- През цялата 2007 г. беше поддържано равнище на застраховане от над 91-92% от общия брой на регистрираните автомобили. Това е задоволително ниво, макар и да е близо до минимума, който трябва да бъде поддържан.
Създаването на катастрофичен пул е една от дискутираните напоследък теми. Все още обаче има много въпросителни около създаването, управлението и финансирането му.
- Създаването на катастофичен пул е подходящо решение, като се има предвид, че страната ни е зона с висок риск от земетресения. Необходими са превантивни мерки, така че ако ни сполети бедствие, имуществените щети от него да бъдат компенсирани възможно най-ефикасно. Искам обаче да направя ясно разграничение между създаването на пул и въвеждането на нова задължителна застраховка - мерки, които не са свързани. Създаването на пул може да се определи и като технически въпрос, който може да има минимално отражение за потребителите, докато въвеждането на задължителна имуществена застраховка пряко ще се отрази на хората. Дискусията по същество е кой да носи финансовата отговорност за покриване на щетите при бедствие - дали това да бъде държавата пряко чрез държавния бюджет, друга административна структура или всеки, който притежава имущество сам да си носи отговорността за него. В тази дискусия водещата роля трябва да е на правителството и парламента, тъй като на тях е възложено да управляват и разпределят събраните от обществото средства.
А как е решен въпросът в други страни?
-В развитите държави са въведени различни катастрофични програми, като в някои случаи държавата изплаща средства само на тези пострадали, които са се опитали да сключат застраховка, но всички застрахователи са им отказали, а в други случаи държавата създава административни механизми за достъпни цени на застраховките. Решенията са многообразни и предвид разминаващите се гледни точки в застрахователната индустрия и представителите на различните публични институции, аз лично смятам, че ще е необходим по-дълъг период от време, за да се  постигне съгласие по което и да е от предложенията.
Земетресение ли е единственият риск, които трябва да бъде покрит от пула?
- Възможно е да бъдат покривани и други рискове, като например локалните наводнения, но това ще оскъпи продукта. Трябва да бъде ясно, обаче, че ако говорим за застрахователно покритие, а не за социална помощ, застраховката няма как да покрива щети върху домашното имущество като легла, дивани, печки, телевизори или килими, ако предварително това имущество не е описано и оценено.
Това, което може да бъде определено като принцип в развитите държави е, че навсякъде хората носят отговорност за собствеността си. Държавата може да създаде механизми, с които  да ги насърчи да застраховат имуществото си. Но няма нито една страна в Европейския съюз, в която държавата да компенсира напълно вредите върху имуществото или пък да е въведена задължителната застраховка.
Истината е, че в момента имуществените полици в България са на съвсем достъпни цени, които няма да натоварят съществено семейния бюджет. Освен това България не изостава в класацията по процент на застраховани имоти. Според нашите данни за 2006 г. около 6% от всички имоти са били застраховани, което е в рамките на европейската практика.
Последното предложение по темата дойде от Асоциацията на българските застрахователи, която предложи годишен данък в размер на един промил от данъчната оценка на имота вместо задължителна застраховка? Каква е позицията на КФН?
- КФН не е органът, който може да реши дали да има задължителна застраховка. Това e въпрос, свързан с преценка по целесъобразност за разходване на средствата от държавния бюджет. Все пак КФН изрази своите опасения, че задължителната застраховка вероятно не е най-ефективният механизъм за решаване на проблема как (от кой и с какви средства) да бъдат покривани такива природни бедствия. В повечето случаи, когато се налага държавата да подпомага пострадали семейства, се вижда, че те са със слабо социално положение. Домовете им обикновено са недостатъчно добре поддържани, което е основание при настъпване на събитие да бъдат драстично намалени (или да не бъдат платени ) обезщетенията.
Другият основен проблем е дефиницията за природно бедствие. В повечето случаи досега става въпрос основно за прелели реки, което не може да се определи като природно бедствие по международните стандарти. При доказване на човешка грешка е възможно да не бъде изплатено обезщетение.
Ако всички тези фактори не се вземат под внимание и се стигне до въвеждането на задължителна застраховка, не е изключено при настъпването на събитие в комисията да завалят множество жалби, които ние нямаме правомощия да решим, тъй като ще става дума за гражданско-правен спор. Това означава, че пострадалите ще бъдат изправени  пред една дълга и сложна съдебна процедура, докато съдът се произнесе дължи ли се обезщетение.
Алтернатива ли наистина данъкът на задължителната застраховка?
- Струва ми се, че предложението на застрахователната асоциация всъщност е не да се въвежда допълнителен данък, а общините да заделят определена част от събрания от тях налог, като тези средства ще се използват за обезщетяване на пострадалите при природни бедствия.
Кога очакващите обезщетения от "Хилдън" (бившата "Юпитер") ще могат да си получат парите?
- Предстои да бъде одобрен списък на кредиторите от съда. В този списък влизат лицата, които са предявили претенциите си пред синдика на "Хилдън" АД в срок до 10 април 2007 г. Надяваме се всички заинтересовани лица да са се вместили в тези времеви рамки, защото законът не предвижда допълнителен срок. След приемането на списъка на кредиторите от съда ще започне изплащане на обезщетения. За лицата, които имат да получават обезщетения по "Гражданска отговорност" или "Злополука  на пътниците", те ще бъдат изплащани от специално създадения през 2007 г. Обезпечителен фонд.
Очакваме значително по-категорични действия от страна на държавата спрямо лицата, които "опоскаха" компанията и оставиха хиляди хора без полагащите им се обезщетения. Независимо, че КФН е изпратила множество сигнали до прокуратурата и полицията от датата на отнемане на лиценза и до днес все още не ни е известно да има повдигнато обвинение срещу отговорните длъжностни лица за това, че не е останало никакво имущество на застрахователна компания. Надявам се, все пак да бъдат предприети необходимите мерки от компетентните органи, защото е силно смущаващо изчезването на милиони левове, събрани от хората, в страна от Европейския съюз да не предизвика никакви въпроси и реакции.
Има ли развитие около случая "Хилд" след приемане на законовите поправки, които приравниха дейността й със застрахователна? Как ще отговорите на обвиненията, че КФН е станала част от организирана акция за съсипване имиджа на компанията?
- В случая с "Хилд" КФН изрази своето становище по случая, а именно - че това по същество е животозастрахователна дейност и всеки, който я извършва, подлежи на лицензиране. Не виждам нищо уронващо имиджа в констатацията ни, още повече, че бихме я направили независимо коя компания предлага тази услуга. Искам да подчертая, че законовите изисквания  за лиценз за дейности,  при които плащането на услугата е предварително, не са самоцелни. Единствено по този начин може да се гарантира финансовата стабилност на съответното дружество и съответно интересите на клиентите му, че ще продължат да получават обещаните им плащания и в бъдеще. Що се отнася до  развитието по случая мога само да кажа, че към момента няма подадено заявление от страна на "Хилд" за получаване на застрахователен лиценз.
Едно от конкретните обвинения от страна на "Хилд" към вас е, че сте потърсили първо медиите, вместо тях.
-  КФН подходи по същия начин, по който огласява всички свои решения - уведомяване на заинтересованата страна и последващо публично оповестяване на действията на комисията. В случая с "Хилд" изпратихме писмо до тях и информирахме хората за нашето мнение. Като публична институция, КФН следва твърди процедури при разкриване и оповестяване  на информация, свързана с дейността й, и те са еднакви за всички поднадзорни и други лица, включително и за "Хилд".
Интервюто взе Екатерина Анчева