През последните години двата формата за дискове с голям капацитет за данни- HD-DVD и Blu-ray се борят да се наложат като предпочитания стандарт. В усилията си да предложат по-добрия продукт компаниите зад двата вида дискове изобщо не допуснаха сближаване на технологията и така създадоха абсолютно несъвместими системи.

В края на краищата обаче Blu-ray е на път да спечели състезанието и то с по-добри качества.

Blu-ray се роди от желанието на "Сони" да си отмъсти на "Тошиба", която наложи стандарта DVD и спечели повече от разпространението на тези носители. Веднага след договорката за този стандарт "Сони" се зае да създаде продукт от ново поколение съвместно с "Филипс".

Скоро след това "Тошиба" започна да подготвя своя контраудар, като в края на краищата създаде HD-DVD. Съосновател беше японската технологична компания "Хитачи".

Историята е често срещана на пазара за пренос на данни. Години наред технологичните гиганти се разделяха на две фракции и се бореха за надмощие и последващите приходи от въвеждането на предпочитаните носители и устройства.

И двете системи използват еднакъв лазер за четене на дисковете, но самите носители се различават по плътността на данните в полза на Blu-ray. Този вид дискове освен това има в пъти по-тънко пластмасово покритие, което позволява събиране на повече данни на един диск.

По този показател Blu-day води убедително. Теоретично един такъв диск би могъл да събере до 200 гигабайта, докато HD-DVD може да пренася максимум до 60 гигабайта. При експериментално тестване форматът Blu-ray събира до 100 гигабайта, а HD-DVD- едва 45 гигабайта.

Тънкото покритие на Blu-ray е една от предпоставките за по-високата цена на дисковете. Създаването на достатъчно здраво тънко покритие оскъпява носителите, но от друга страна дискът позволява повече слоеве с данни. Специалният слой "Дурабис" е разработен от TDK и според създателите й е изключително устойчива на пръстови отпечатъци и издраскване.

Последният удар срещу формата HD-DVD обаче дойде не от разглеждането на технологичните характеристики, а от света на бизнеса. Медийният гигант "Уорнър" реши да разпространява филмите си само на Blu-ray, като посочи за причина стагнацията на американското потребление. Това предизвика верижна реакция и скоро се очаква студията "Парамаунт" също да се откажат от формата на "Тошиба". Продуцентската компания имаше договор за ексклузивно използване на HD-DVD, но в него има клауза, която позволява разваляне на отношенията, ако "Уорнър" вземе това решение.

Специализираният сайт за IT информация CNET препоръча в началото на седмицата да не се купуват плейъри за HD-DVD. От CNET ще очакват още новини за битката на двата стандарта от шоуто на потребителската електроника в Лас Вегас.

Към есента на 2007 обаче CNET препоръчваше на потребителите да изчакат и да не избират нито един формат. Те цитират случая "Бетамакс"- неуспешен конкурент на видеостандарта VHS. "Сони" продаде доста такива плейъри в зората на домашното видео, но те в последствие се оказаха неизползваеми за повечето филмови заглавия.

Някои производители предлагат двойни плейъри, способни да разчитат и двата вида дискове, но доста от тях са по-скъпи дори от две отделни четящи устройства. (Двойносто устройство на LG имаше цена около 1000 долара, докато плейър за HD-DVD  е около 200 долара, а този за Blu-ray- 500 долара.)

Според технологичните експерти битката на форматите не е част от бъдещето, а от миналото. Ако потребителите искат истинска телевизия с висока разделителна способност (HD), те в скоро време биха могли да се обърнат единствено към световната мрежа. "Епъл", Xbox Live и други магазини за видео съдържание на поискване (pay per view) вече предлагат качествените филми дори и без необходимост от физически носител.