Цената, постигната чрез търг с явно наддаване, е функция до голяма степен на емоции, особено в случаите на висок интерес и много участници. В допълнение явната форма на продажба на дялове предполага постигане на по-високи цени и съответно по-справедливо удовлетворяване на продавачите. От друга страна, тази цена е значително по-прозрачна и позволява по-малко възможности за спекулации и оспорвания на истинността на търга.

Една от основните цели на компенсаторните инструменти е да предоставят възможност на обезщетените с тях граждани да участват активно в избран от тях бизнес. Ако обемът на предложените дялове от АП е съизмерим с наличните на пазара компенсаторни записи (KZ) и поименни бонове (PKB), е нормално да очакваме повишени обеми и нива в този сегмент. Разбира се, решаваща роля за интереса на инвеститорите ще има качеството на самите дружествата, чиито пакети ще бъдат предложени за покупка.

При сполучлива продажба на съответните миноритарни пакети добрите резултати за капиталовият ни пазар биха били повишена ликвидност, както и ограничаване на ролята на компенсаторните инструменти, ако не и преустановяване на търговията с тях поради изчерпване на предназначението им.

Приемането на предложението миноритарните държавни пакети от приватизирани дружества да се продават срещу компенсаторни инструменти би имало ограничено влияние върху търговията с тях поради липсата на достатъчно активи, които да балансират търсенето и предлагането на непарични платежни средства. Периодично вероятно ще наблюдаваме известни поскъпвания с оглед финансирането на конкретни сделки, както се наблюдава и към момента, но така или иначе алтернативите са ограничени. Към момента активните компенсаторни инструменти са с номинал близо 589 млн. лв. При продажбата на 35% от капитала на БТК, която пое голяма част от компенсаторните инструменти в обращение, бяха изразходвани близо 625 млн. лв. номинал. Предвид липсата на други сделки с подобни мащаби, отпадането на вероятността от продажба на дял от БМФ срещу непарични платежни средства, проблемът с неизразходваните компенсаторни инструменти е доста обстоен. Мащабите на провежданите централизирани и неприсъствени публични търгове до момента също не свидетелстват в посока разрешаването му - паричните плащания по проведените миналата година търгове са малко над 11.3 млн. лв., а използваните компенсаторни инструменти при тях - около 210 хил. по номинал, т.е. дори при приемане на решение цялото плащане да бъде с непарични платежни средства, ресурсът от налични активи очевидно е ограничен. Що се отнася до предложението за търгове с явно наддаване на БФБ, не очаквам това да има някакво отражение върху борсовата търговия.

Ефектът върху БФБ зависи от това какви дружества ще бъдат предлагани от Агенцията за приватизация. Ако се съди по това, че продажбата на държавни дялове ще се реализира чрез търг с явно наддаване, вероятно се визират малки дружества, които едва ли биха имали каквото и да било бъдеще на борсата.

Ако обаче се предложат пакети от големите държавни компании, не само ще има положителен ефект върху капиталовия пазар, но и върху самите компании, примери за това колко положителен ще бъде този ефект може да се видят в държавите, които вече пуснаха миноритарни пакети на борсата от големи държавни дружества. Ако говорим за съдбата на компенсаторните инструменти, трябва да се има предвид, че проблемите там са много и пускането на дял от едно или друго дори голямо дружество няма да ги решат.

Ефект върху цената на компенсаторните инструменти ще има само ако срещу тях се приватизират атрактивни предприятия, а през последните три години държавата показа, че няма подобна воля. Номинала на активните компенсаторни инструменти е значителен и пускането на малки пакети от незнайни дружества е, меко казано, подигравка с притежателите на компенсаторните инструменти, тъй като в ресурса на Агенцията за приватизация (изключвайки дружествата от забранителния списък) са останали пренебрежимо малки пакети в по-голямата си част от неатрактивни дружества.