Лидерите на индустриално най-развитите страни в Европейския съюз и на Европейската комисия призоваха след срещата си в Лондон финансовите институции да осигурят по-голяма прозрачност на дейността си, ако не искат срещу тях да бъдат наложени законодателни ограничения.

Домакинът - британският премиер Гордън Браун, и гостите му - германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Никола Саркози, италианският премиер Романо Проди и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, заявиха, че предпочитат пазарът сам да се стабилизира след кризата, но предупредиха, че са готови да пристъпят към регулативни реформи.

В статия в днешния брой на в. "Уолстрийт джърнъл Юръп" еврокомисарят за вътрешния пазар и услугите Чарли Маккрийви предупреди бизнеса: "Тъй като частният сектор се забърка в тази каша, той има и задължение да ни измъкне от нея. Ако индустрията иска да избегне регулаторен удар, трябва да демонстрира способност да действа."

Лондонската среща имаше цел да се обсъдят изходите от глобалната кредитна криза и да се набележат мерки за постигане на по-добра информираност за случващото се на пазарите. Банките, рейтинговите агенции и големите одиторски компании трябва да са по-прозрачни и да обясняват по-подробно сложните си финансови продукти, зад които сега се оказва, че са прикрити многомилиардни загуби, предимно на американския ипотечен пазар.

Заедно с пазарите те да се възстановят със собствени механизми и да спечелят отново инвеститорите. Недоверието подкопава работата на цялата финансова система и води до ответен протекционизъм, което би бил най-грешният ход, заяви Ангела Меркел.

Най-мащабна реакция породи атаката срещу международните агенции за кредитен рейтинг, които са считани за едни от основните виновници за кризата, защото не са успели да предупредят навреме за задаващите се проблеми. "Предупрежденията към тези институции трябва да бъдат чути. Необходим ни е капитализъм, който стимулира предприемчивостта, а не спекулациите", каза френският президент Саркози.

"Стандард енд Пуърс" (S&P) веднага реагира, като засили натиска върху банките. Агенцията понижи в сряда оценката си от стабилна на негативна за пет европейски институции. Това са "Барклис", Дрезднер банк, Дойче банк, "Фортис" и Ю Би Ес, а мотивите са слабите приходи и дълъг списък от потенциални проблеми в бъдеще. Корекцията надолу означава, че в следващите две години може да бъде понижен и рейтингът на всяка от тези банки. Шеста банка - "Креди Суис", пък получи от S&P понижение на перспективата от позитивна на стабилна, което означава да не чака скоро повишение на рейтинга си. Френската "Сосиете женерал" пък беше предупредена направо да се готви за понижение на рейтинга след издънката за 5 млрд. евро с неин дилър.

Срещата на лидерите на ЕС "вдигна летвата" и за предстоящата среща на Г-7 в Токио през следващата седмица, на която също трябва да се обсъдят активни мерки за справяне с глобалната стагнация на финансовите пазари.

Позицията на Европа беше изложена в сбит вид в статията на еврокомисаря Маккрийви, в която той изброява какво се очаква в ЕС. На първо място са обвързващи институциите задължения за подобряване прозрачността на това, което правят на пазарите, за да може да се вземат изпреварващи действия в случай на задаващ се проблем. После банките трябва да разкрият повече от рисковете, които поемат, чрез омесването на дългове и активи в сложни инструменти (special purpose vehicles). В противен случай може да им бъде ограничено правото да играят в този сегмент. Третият момент е засилване сътрудничеството между държавните надзорни органи, особено за трансгранични операции. Накрая комисар Маккрийви посочва, че всичко това може да успее само в сътрудничество със САЩ, поради което тази седмица ще посети Ню Йорк и Вашингтон за срещи с администрацията, регулаторите, конгресмените и играчите на пазара.

ЕС иска още одиторските корпорации да дават ясна и структурирана информация за оценката и разкриването на рисковете от финансовите отчети и точни и пълни данни за загубите на банките. Лидерите се споразумяха и да наблегнат повече на механизмите за ранно известяване, включително и по-дългосрочната мярка да се изясни каква по-точно е отговорността, възложена на Международния валутен фонд при предсказването на макроикономически сътресения.

Негативните отзиви на предупрежденията от срещата не закъсняха. Според наблюдатели тя е била просто инструмент лидерите на най-големите европейски икономики да поставят домашните си проблеми в глобален контекст и да изглежда така сякаш наистина вземат активни мерки. Появиха се и коментари, че Гордън Браун използва събирането, за да подобри имиджа си на европейско ниво.

Само ден по-късно британските власти обявиха плановете си за радикални реформи в банковия сектор с цел да се предотврати по-мащабна криза в стил "Нордърн рок" (Northern Rock) - първата фалирала британска банка вследствие на глобалните финансови трусове. Сред предвижданите промени е да се даде право на английската централна банка да оказва тайно финансова подкрепа на институции в затруднение с цел да се избягват по-сериозни усложнения като например паническо изтегляне на средства от клиентите й. Предвижда се още в бъдеще централната банка да може да забавя и информация за оказана спешна подкрепа, за да предотврати спекулации.

Въпреки нарастващите опасения, свързани с последиците от кризата, лидерите приключиха срещата, заключавайки, че основите на европейската икономика остават стабилни, а заетостта расте.