Те печелят милиарди, и то дори когато пазарът е в криза. Наричат ги господари на вселената, но освен с възхищение ги гледат и с недоверие.

Според някои политици тези фондове заплашват финансовата система с големите си и непредсказуеми инвестиции. Самият размер на управляваните капитали е плашещ, а заплатите на мениджърите по 1 млрд. паунда на година звучат нереално. Печалбите само на 25 от водещите фондове са достатъчни, за да обезпечат образователния бюджет на Зимбабве в следващите 20 хил. години, отбеляза "Сънди Таймс".

Най-общото определение за хедж фонд е концентрация на инвестиции в ръцете на един мениджър, който не само трябва да изпревари пазарите, но и да постигне доходност при всички условия. За тази цел мениджърът може да използва всички инструменти, които може да си представи - да продава активи, които не притежава, да купува толкова сложни деривативи, че е трудно да се определи стойността им, дори да залага на метеорологичното време. Сделките обикновено са с огромни размери и с потенциала както за впечатляващи печалби, така и за смазващи загуби. Поради това един от всеки 20 фонда на година бива напуснат от акционерите си и спира дейността си. Подобно на други печеливши идеи хедж фондовете не са измислени с единствена цел да печелят пари.

Идеята се заражда за пръв път в академичните среди. За неин баща се смята Алфред Уинслоу Джоунс, журналист, който по-късно става брокер и между 1949 и 1966 г. ръководи фонда си извън полезрението на медиите. Преди Уинслоу Джоунс се появяват теоретици като статистика Карл Карстен, който постига годишна доходност от 250 процента, и то през 1931 г.

Идеята на Карстен е позната като принципа на хеджирането. Един мениджър на фонд може да очаква, че някой сегмент на икономиката ще се представи по-добре от друг. Така той купува акции на автомобилни компании, но по никакъв начин не може да е сигурен, че те ще поскъпнат. Заради това мениджърът открива и позиция за къси продажби за всички останали акции, като заема ценни книжа със задължението да ги върне след време. Заетите книжа се продават, а впоследствие при спад на цената се изкупуват отново и се връщат. При поскъпване на пазара хедж фондът може да очаква печалба, но късите продажби осигуряват доходност и при силен спад. Очевидно е, че такива позиции могат да доведат и до големи загуби, като много фондове изостават дори и при бичи пазар. Отделните истории за крах на фондове са драматични, но като цяло индустрията успява да изпълни обещанията си и да отчита доходност дори и при намаляване на цените на акциите наполовина.

Икономистът Джон Мейнард Кейнс често споменава, че пазарите могат да се държат нерационално по-дълго, отколкото инвеститорите имат пари. Участниците на пазарите обаче са показали, че правят предсказуеми грешки и те са достатъчни, за да осигурят доходност на хедж фондовете, когато всички губят.