От решението на британското правителство да национализира ипотечната банка Northern Rock не спечели никой. Но мнозина загубиха.

Въобще Northern Rock е едва една от многото финансови компании, изпаднали в беда миналата година. Дори Credit Suisse (CS), която се измъкна от дълбоката криза, се оказа в края на 2007 година с дупка в баланса. Но Northern Rock се оказа първата британска банка от 1866 година насам, чиито клиенти се втурнаха да си теглят депозитите. Това подрина репутацията на мнозина финансисти и политици включително и на премиера Гордън Браун, коментира Financial Times.

Пострадалите в обратен ред:

10. Марвин Кинг. Гуверньорът на Централната банка на Великобритания проведе красива операция по подаване на оставката си през септември, когато оглавяваше списъка на вероятните жертви. Това го премести от първа на десета позиция сред виновниците.

Паметливите помнят как той отхвърляше призивите за интервенции на финансовите пазари. Точно няколко месеца му бяха необходими, за да обърне риториката си напълно. Пет месеца по-късно получи втори мандат и в момента стои в очите на хората по-твърдо, отколкото финансовото Министерство и регулатора на пазара. От ведомството често критикуваха Кинг, че е учен, витаещ в облаците, но сега той настоява за допълнителни правомощия, което означава две неща – пълната му победа, както и че е усвоил навиците за водене на междуособни войни.

9. Lloyds TSB. До момента, когато кризата излезе от контрол, банката на практика три пъти предлагаше да купи Northern Rock.Предложението беше отхвърлено от финансовото ведомство заради искането на Lloyds TSB да получи държавни гаранции в случай на криза с депозитите. Вместо това след време Министерството се наложи да поеме баланса на Northern Rock, без да изпробва първия вариант.

8. Водещи инвестиционни банки. Цели пет дълги месеца Goldman Sachs (GS), Merrill Lynch (MER), Citigroup (C), Blackstone (BX) и Greenhill & Co (GHL), се потяха, консултирайки отделните страни. Вероятно това оправдава и сметката от $146 млн., предоставена от консултантите на Northern Rock на 16 февруари, включително искането на една от банките да получи премия при успех, под който се подразбира национализацията на Northern Rock.

В момента кредитната криза и практическото прекратяване на сливанията и придобиванията се отразява тежко не инвестиционните банки, които трябва да правят невъзможни неща, за да получат бонус. Но дори и в такъв случай – когато властите поемат активите на клиента ви след отклоняване на плана за спасяването му се смята за добро попадение, то какво може да се нарече неуспех?

7. Сър Ричард Брансън. Ексцентричният предприемач искаше да постави своя бранд "Virgin" на Northern Rock, поставяйки на изпитание съдбата с нов актив за 1.25 млрд. паунда с надеждата че няма да го пусне по вятъра заради спада в жилищното строителство, заплащайки на правителството умерена сума и заработвайки 20 на сто доходност от акциите. Наложи се Брансън да търси друг вариант за бърза печалба.

6. Акционерите. Хората, които бяха привлечени в лондонското Сити с обещанията, че новите лейбъристи са се превърнали в привърженици на laisser faire, и в крайна сметка оказали се ограбени в резултат на национализация в стила на старите лейбъристи, явно се нуждаят от съчувствие. Но акциите винаги са били смятани за рискови инвестиции, така че акционерите ще трябва да преживеят всичко това.

5. Служителите на банката. От новия мениджмънт на компанията се очаква да бъдат съкратени около 3000 позиции. Няма причина да се смята, че ще се търси друго работно място на сътрудниците. Урокът – човек трябва да се опасява да работи в учреждения, които твърдят, че са открили нова форма на финансова алхимия.

4. Управлението за контрол върху финансовите услуги (FSA). Съвсем наскоро в световните финансови центрове за абревиатурата FSA се говореше със завист, като образец за регулиране с "леко докосване до пазара". В случая с Northern Rock FSA се доказа като регулатор, който напълно е изгубил връзката си с пазара.

Тези, които са присъствали на заседанието, на което беше решено бъдещето на Northern Rock, сигурно са видели, че към сътрудниците на FSA се отнасят като към бедните роднини.

3. Алистеър Дарлинг. Решението на финансовия министър да отклони предложението на Lloyds TSB, след това да издаде гаранции за депозитите в банката, а по-късно да води преговори с частни компании, като за похлупак на всичко стигне до идеята за национализация на Northern Rock може да се разглежда като колебание на държавен служител между множество лоши варианти за решаване на проблем, което накрая се превръща в тържество на "решителните действия".

Може и да се погледне от друг ъгъл. Патетично замотаване, приключило с осъзнаването за пълна безнадеждност. За съжаление от правителството разпространяват първата гледна точка, а в частни разговори – втората.

2. Гордън Браун. Ако вече стана дума за Даунинг Стрийт, то там работи премиер, считан по-рано за разумен човек. Той последва съвета на финансовото Министерство и Goldman Sachs за приватизацията, вместо да продаде закъсалата банка на частна компания.

Добрата новина – Браун може да уволни финансовия си министър, за това че го вкара в този капан. Лошата новина – Дарлинг е единственият актив, който може да превърне в изкупителна жертва.

1. Великобритания. Не става дума за водещата строителна компания, а за Обедненото кралство. Беше време, в което страната с 9.4% ръст на БВП, произвеждан в голяма степен от финансовия сектор се смяташе като образец на постиндустриалната икономика и креативния капитал. В момента това не е така.

*Авторът на статията Джон Гапър е колумнист в Financial Times и има собствен бизнес блог