Проблемите в "Кремиковци" предизвикаха криза и в "Пристанище-Бургас" ЕАД. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството Аргир Бояджиев. Той обясни, че портът понася големи загуби от непроизводителен престой. Причината за тях е това, че голяма част от вноса и износа от Бургас са суровините и продукцията на "Кремиковци". Товаропотокът сега е преустановен, а голяма част от получените суровини и продукция са запорирани от фирми, на които комбинатът е длъжник.

На този етап в бургаския порт са задържани около 80 хил. т ламаринени рулони и 14 хил. т желязна руда. Информацията е от съдия-изпълнители и прокуратурата.

"Тази година работата в бургаското пристанище започна добре и имаме товарооборот, който е по-голям в сравнение със същия период на миналата година, но в момента вече вносът и износът на продукция бележат сериозен спад. Въпреки усилията ни да привличаме нови и нови товари не можем да компенсираме загубите от големия срив, който търпим, заради "Кремиковци", обясни Бояджиев.

Съветът на директорите и профсъюзите на бургаското пристанище обмислят как да излязат от положението, в което попадна портът заради състоянието на най-големия си клиент. Становището от съвещанието, което се проведе през изминалата седмица, е, че се налагат съкращения на кадри и жестоки мерки за ограничаване на разходите.

"Тази седмица ще внесем предложение в Министерството на транспорта, ако не настъпи поврат в работата на "Кремиковци", ще бъдем принудени да направим драстични съкращения", каза още Бояджиев. Подобни крайни действия са наложителни и тъй като от юни "Пристанище-Бургас" започва да изплаща задълженията във връзка с изграждането на новия контейнерен терминал. През юни и декември портът трябва да изплати две вноски от по 1.5 млн. лв., или общо 3 млн. лв. Тези средства няма откъде да се набавят освен от увеличаване на товарооборота и намаляване на фонд "Работна заплата", е становището на пристанищното ръководство.

Най-вероятно през март ще бъде окончателно подписан договорът с Японската банка за международно икономическо сътрудничество за 140 млн. долара за изграждане на контейнерен терминал на пристанище Бургас. Това е вторият крупен заем от Япония, който ще се усвоява в Бургас. През 1998 г. същата банка отпусна 120 млн. долара за разширението на пристанището. Предназначението на построения с този заем терминал "Насипни товари" е да се обработват въглища, кокс, руди и рудни концентрати, клинкер и други товари, които се осигуряват основно от комбината "Кремиковци". Годишният му капацитет е около 6 млн. т товари.

До края на 2009 г. бъдещият контейнерният терминал ще бъде проектиран, а изграждането му най-вероятно ще започне през 2010 г.