Основните конкуренти на пазара на браузъри тези дни се надпреварват да грабнат сърцата на потребителите. В края на февруари Mozilla представи третата бета версия на Firefox 3. Две седмици по-късно Microsoft предоставиха за даунлоуд на своите фенове бета версията на обещания в края на миналата година Internet Explorer 8. Тази седмица, в понеделник, Mozillа побърза да отговори на предизвикателството и пусна четвъртата версия на Firefox 3 с анонс за цели 900 подобрения.

Това интензивно представяне на работните варианти на двата основни конкурентни интернет браузъра даде повод на коментатори отново да заговорят, че войната на браузърите се разгаря с пълна сила. Според специалистите истинската битка тепърва предстои, не само защото това не са окончателни варианти на браузърите, но и защото и от Mozilla, и от Microsoft залагат най-вече на сигурността.

Сигурността в последните години се оформи като основен проблем пред всички - и пред разработчиците, и пред потребителите. А съобщенията за нови и нови версии на браузърите идват на фона на едно изследване, което също не дава поводи за оптимизъм. Според него създадената през 2007 г. дигитална информация е в такива обеми, че може да се събере в пет лавици с книги с височина от Земята до ... Слънцето.

Казано по друг начин, на всеки жител на планетата земя се падат по 45 гигабайта дигиталната информация, или еквивалента на повече от 17 млрд. от нашумелите 8 GB iPhone устройства на Apple. (Ако имате няколко свободни минути, можете да изчислите размерите на своя личен дял на следния адрес www.emc.com/leadership/digital-universe/expanding-digital-universe.htm .

За да покажат още по-ясно мащабите, с които се разраства цифровата вселена, авторите на проучването от компаниите IDC (International Data Corporation) и EMC сравняват обемите от 2007 г. и тези, създадени от началото на дигиталната ера до 2007 г. Дигиталните данни, сътворени от човечеството за последната година, са само с три лавици по-малко, отколкото през всичките вече не малко години на дигитализиране на живота.

Изследването измерва както мащабите, така и типовете дигитална информация, които потребителите създават и ще създават до 2011 г. В това число освен електронни документи са включени цифровите снимки, видео и музика, електронната поща и другите типове информация, която съхранява всеки потребител на своя настолен или мобилен компютър.

Сред най-важните (и в същото време обезпокоителни) изводи на това изследване е този, че само половината от дигиталната информация е резултат на индивидуалните действия на всеки. Като снимките, които правим, електронните писма, които изпращаме, или разговорите, които водим в Skype например.

Другата половина обаче е информация, генерирана и събирана за самия потребител, без неговото участие и много често знание и съзнание за това. Авторите на изследването наричат тази информация, събирана за самия теб, с термина - "дигитална сянка". Това може да е финансова информация, която всеки дава за себе си при онлайн операции като банкови преводи, резервации за хотели или покупка на самолетни билети. Или пък информация, събирана от камерите по летищата например.

Тук са и обаче и следите, които всеки един от нас оставя, когато търси информация и сърфира из различни сайтове. Факт, който поставя отново на вниманието въпросите на сигурността при различните браузъри. Още повече че според изследването на IDC тази година за първи път информацията, наречена страховито "дигитална сянка", надхвърля като обем тази, която сами създаваме като потребители.

Ако се върнем към браузърите, последната, четвърта бета версия на Firefox 3, която може да бъде свалена от сайта на Mozilla, идва с анонса за по-добра производителност, но и за по-голяма сигурност. Според специалистите внимание заслужава подобрената интеграция на браузъра с отворен код и с трите операционни системи - Vista, Mac OS X и Linux. Липсата на такава беше сред основните критики на предишната бета версия.

От компанията създател Mozilla твърдят, че са наблегнали сериозно на сигурността на браузъра, на производителността, на употребата на паметта, на новия даунлоуд мениджър, както и на възможностите за промяна на мащабите на страниците (zoom in, zoom out). От гледна точка на сигурността внимание заслужава защитата от вредни кодове. Потребителят бива предупреждаван, ако влиза в сайт, който не е сигурен и от който могат да свалят на собствения си компютър вирус или код, който "краде" лични данни. Финалната версия на Firefox 3 се очаква да се появи по-късно през годината.

В представянето на бета версията на своя нов браузър от Microsoft също акцентират на нарастващия проблем със сигурността на потребителите, когато посещават различни сайтове. Новата функция в Internet Explorer 8 - Safety Filter, на практика е усъвършенстван и подобрен вариант на Phishing филтъра на сегашната седма версия на IE. И тук в основата е защитата от зловредни кодове.

Наблюдателите като цяло обаче остават скептични в анализите на първата бета на новия браузър на Micrоsoft, който също трябва да се появи в окончтален вид в хода на настоящата година. Сред напълно новите характеристики са Activities, която позволява на потребителите да осветяват определен текст на уебстраницата и оттам да копират адреси, да определят и превеждат думи или да свалят съдържание. Другата нова функция на браузъра е WebSlices, която позволява на потребителя да се абонира за определено съдържание в рамките на една уебстраница по подобен начин, по който може да се абонира за RSS новини.

Според повечето анализатори Micrоsoft остава на предни позиции в сравнение със своите конкуренти на "пазара" на браузъри. Въпреки това ситуацията е променена в сравнение с преди 5 години. Както като дялове, така и като очаквания от страна на потребителите. Ако преди години 90% от потребителите са използвали Internet Explorer, то сега според скорошен доклад на френска компания, специализирана в уебмониторинг, Firefox е предпочитаният браузър за 28 на сто от потребителите в Европа.