Земеделските производители, които имат договори с консервните заводи за продажба на домати и праскови, няма да получат европейски субсидии по схемата за пазарна подкрепа през 2008 г. Хората от бранша са научили новината от министерството на земеделието едва миналия месец, въпреки че искането било депозирано от чиновниците в Еврокомисията още през ноември 2007 г., и то без да е съгласувано с бизнеса, алармираха от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.

В договора за присъединяване беше записано, че България има право на пазарни субсидии за 19 хил. тона праскови и 153 хил. тона домати, които да се преработват от консервните заводи. През миналата година българските градинари за първи път можеха да се възползват от допълнителната подкрепа, която Евросъюзът отпуска за преработена от консервните заводи продукция. Освен плащанията за площ те можеха да получат и по 26 евро за тон за предадена продукция. "Въпреки че тези средства са минимални, хората разчитаха на тях, а и придобиха опит с процедурите по кандидатстването", поясни Антоанета Божинова, секретар на браншовия съюз. През 2007 г. благодарение на тези субсидии консервните заводи са успели да изкупят около 30 хил. тона домати, което е доста под общата квота от 153 хил. тона, но бизнесът е очаквал през тази година да се включат повече производители, което ще осигури необходимата суровина за бранша. Агрочиновниците обаче са решили, вместо страната да губи 6 млн. лв. от неизползваните от зеленчукопроизводителите средства, те да бъдат прехвърлени към общите плащания на площ, които се разпределят поравно между всички фермери. В резултат зеленчукопроизводителите са ощетени, защото за декар произведени домати, пипер или краставици себестойността на продукцията е значително по-висока, отколкото при производството на зърно, обясниха експерти. Затова и хората в бранша настояват за спешна държавна подкрепа за сектора.

В специална декларация до министерството на земеделието Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци и Националният съюз на градинарите настояват агроведомството да обявява поне две години по-рано какви субсидии ще се дават или няма да се дават на сектора. Въпреки че Европейският съюз направи реформа в сектора, отделните държави имат право на тригодишен преходен период, в който да запазят допълнителните субсидии при изкупуване на плодове и зеленчуци за консервните заводи.

След млекопроизводителите и рибния бранш хората от консервната индустрия са поредните преработватели, които настояват за адекватна държавна политика при решаване на суровинните проблеми. Докато през 1989 г. България е отглеждала зеленчуци върху 1.6 млн. дка, а добивите са надхвърляли 1.6 млн. тона, през 2006 г. площите вече падат на 695 хил. дка, а продукцията - до 797 хил. тона. При плодовете добивите през 1989 г. са били 1.8 млн. тона, докато през 2006 г. са обрани едва 370 хил. тона. "Консервните фабрики са принудени да внасят суровини от страни, чието производство е субсидирано, и това рефлектира негативно върху земеделието, защото това е износ на национален доход", обясни и председателят на съюза на преработвателите Константин Ламбрев.