Фондовият пазар в Македония изгуби 8.40% за ден, след като НАТО не покани Македония за присъединяване към алианса. Основният борсов индекс в Скопие MBI10, следящ 10-те сини чипа, се понижи именно с толкова до 6143.03 пункта. Това е най-големият спад от началото на годината, по-голям от този около събитията в Косово и проблемите около спора с Гърция за името на страната.

На срещата на върха на НАТО в Букурещ вчера стана ясно, че въпреки подкрепата и лобирането на САЩ Македония няма да получи покана за присъединяване към алианса, нищо че отговаря на всички изисквания за това. Причината за отказа е нерешеният все още спор между Атина и Скопие за името на Македония и несъгласието на Гърция да склони за покана, без спорът да бъде решен. Покана получиха само Хърватия и Албания.

Седмица преди срещата инвеститорите на македонската борса бяха леко обнадеждени и пазарът добавяше по-малко към стойността си, но решението за НАТО го срина.

Липсата на споразумение с Гърция и спадът на борсата в Скопие по тази причина са доказателство за това, че икономиката се влияе пряко от политиката, каза Владислав Панев, който е председател на съвета на директорите на "Статус капитал" и сред учредителите на един от първите взаимни фондове в Македония. По думите му страхът от изолация сега става по-реален, но на практика фундаментът на компаниите в Македония е налице. Той очаква те да покажат добри резултати, а някои вече го правят и с това въпреки геополитиката са изгодни за покупка.

Вчера сините чипове на пазара загубиха между 7 и 9% от капитализацията си, като "Бетон" се понижи с 9.96% до 28 331 денара за лот, а Комерциална банка се раздели със 7.22% до 6000 денара за акция. Широкият индекс MBID, в който влизат 13-те най-ликвидни позиции на пазара, пък се понижи с 6.19% до 6995.70 пункта.

Въпреки решението за НАТО анализатори от Standard and Poors смятат, че то няма да има ефект върху рейтинга на държавата, но политическият риск ще остане, ако тя не започне преговори за присъединяване към Европейския съюз, пише агенция SeeNews. Поканата за НАТО беше важна крачка за постигането на консенсус в проблемната македонска коалиция, включваща и етнически албански партии, пише още агенцията. През март от Демократическата партия на албанците напуснаха кабинета и оставиха премиера Никола Груевски с по-малко от 50% подкрепа в парламента, но след едноседмични преговори се върнаха в парламента, припомня SeeNews.