Бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан започна да отвръща яростно на критиците си, като твърди, че е нечестно обвиняван за предизвикването на кредитната криза, предаде Ройтерс. Пред в. "Файненшъл таймс" и в. "Уолстрийт джърнъл" Грийнспан защити позицията си в два поредни дни и обяви, че не съжалява за решенията си по време на мандата.

В интервю за днешния брой на "Уолстрийт джърнъл" той подчертава, че критиците игнорират доказателствата в негова полза и се съсредоточават само върху ниските лихви, които предизвикаха бум на кредитирането и имотен балон.

Според Грийнспан тази политика на ниски лихви не е била нарочна, а наложителна, за да се предотврати дефлацията и да се подкрепи икономическият растеж.

В интервюто Грийнспан споменава още, че според него никаква политика на централната банка не е могла да предотврати имотния балон. Така неговото мнение се различава коренно от това на други централни банкери, които обвиняват за ипотечната криза именно периода на лесно кредитиране.

Преди дни Грийнспан написа специално изявление, публикувано от "Файненшъл таймс".

---

Алън Грийнспан, бивш председател на американския Федерален резерв:

"Озадачен съм защо в повече от 10 държави имаше съвсем еднакви имотни балони между 2001 и 2006 година, но никой не видя обща причина за това. Значителният спад на дългосрочните основни лихвени проценти обяснява този феномен статистически и е най-вероятната причина за него. Към 2006 г. лихвените проценти във всички развити страни по света паднаха до едноцифрени нива- смятам, че това става за пръв път.

Със сигурност всеки от тези балони има собствени уникални характеристики, като често Фед се обвинява за причиняването на балона в САЩ заради изключително либералната парична политика. Но балонът в САЩ е прекалено еднакъв с поскъпването в останалата част от света и наистина има много крехка връзка между лихвите и драстичното поскъпване на имотите. Пол де Гроу разчита на теорията на Джон Тейлър и симулациите му, за да заключи, че причината е именно в ниската лихва. Тейлър (с когото рядко съм несъгласен) и други експерти използват теоретични модели, които никога не биха могли да предскажат рецесии или финансови кризи. Това предполага, че са пропуснали някои променливи в уравненията си. Такива неработещи теории не могат да са база за политика на една централна банка.

Де Гроу твърди, че "знаците на възстановяване" (предполагам, че има предвид едно по-продължително и стабилно възстановяване) са били видими още през 2004 г. и поради това Фед е трябвало да започне да затяга лихвите много по-рано. Инфлацията беше паднала до ниски нива и точно това не беше правилната стъпка през 2004 г. Дори и през лятото на 2003 г. все още в докладите си Фед подчертаваше, че в повечето щати има слабо развитие на икономиката. Кредитирането също беше в застой. Всъщност между 2001 и 2004 г. задлъжнялостта на финансовия сектор намаля.

Други пък спорят, че ипотечните кредити с променлива лихва предизвикаха балона. Реалността е, че делът на ипотечните кредити с променлива лихва не предсказва изобщо цените на имотите. Макар тези кредити да са достъпен източник на финансиране, те не определят пряко цените на имотите. Ако нямаше такива кредити между 2001 и 2004 г., то щеше да се открие нов източник на финансиране- дългосрочни ипотеки, които също са традиционно доста евтини.

Де Гроу е прав, че рисковите мениджъри в банките и кредитните експерти са по-запознати за някои въпроси, отколкото правителствените банкови регулатори. Според мен един кредитен експерт знае много повече за риска и ежедневната работа в сектора, отколкото надзорния орган.

Ако регулаторите искат да са полезни, те трябва да очакват следващия проблем на финансовите пазари. Това обаче изобщо не е вероятно да стане реалност. Регулаторите рядко предсказват достатъчно ясно бъдещето, за да предприемат предварителни мерки. По-голямата част от дейността им се съсредоточава върху дейностите на инвеститорите, които се случват във финалната фаза на всяка криза. Скоро след това инвеститорите забравят тези дейности и практики, но регулаторът не е измислил начин да спре кризата в началото. Той единствено може да спре повтарянето на тези най-драстични мерки на инвеститорите.

Освен за предотвратяване на измамите, дали едно значително регулаторно затягане би подобрило финансовото представяне? Съмнявам се. Проблемът не е в липсата на регулации, но в нереалистичните очаквания за способностите на регулатора за предвиждане и предотвратяване. Как иначе да обясним случая с уважаваната британска агенция FSA, която толкова тежко сгреши с "Нордърн рок"? И в САЩ дори и най-добрите надзорници се провалят през годините. Тук няма изключения.

Дали по-строгите правила за рисковите ипотечни кредити биха предотвратили подлите, а може би и незаконни действия на кредиторите? Вероятно. Но сегашната всеобхватна криза би дошла дори и без толкова подробно следене на сектора.

Отговорът за ипотечния проблем се намира в липсата на преценка на инвестиционната общност. Рисковите кредити бяха нишови до 2005 г. КактоБен Бърнанки наскоро каза, влошаването на кредитните стандарти изглежда започна в края на 2005 г. Според мен тази оценка взима за пример големия брой влошени кредити днес, които са били издадени през 2005 г.

Секюритизацията на ипотечните облигации преживя бум, защото активите, обезпечени с ипотечни кредити, изглеждаха подценени в началото. С покачването на цените на имотите имаше малко лоши кредити, което създаде илюзията за огромни потенциални печалби. Всички инвеститори искаха още и още от ценните книжа. Издателите им пък имаха нужда от още и още ипотечни кредити, без да се интересуват от платежоспособността на клиентите. В резултат на този процес загубихме добрите стандарти, а започна и много по-лесно издаване на нови кредити. Това нямаше да се случи без процеса на секюритизация. Дори и с пълната възмобност за намеса, не мога да кажа, че регулаторите лесно биха се справили с кризата. Те трябваше да представят прозрения и идеи, които да убедят едни от най-опитните анализатори в частния сектор. Но регулаторите разчитат именно на тези хора за прозрения за пазара. Когато инвестиционните решения са оцветени от еуфория, дори и един ценен инструмент като секюритизацията ще има лош резултат.

Партньорите в тази мрежа също виждат несигурност, но те знаят много повече за клиентите си, отколкото регулаторите. Те имат по-добра идея за риска, но също правят грешки, както показа ипотечната криза.

Ако пренебрегнем тази информация, оставаме с едни лошо информирани регулатори. Само трябва да подобрим този надзор, не да го изоставяме. В това време изчакваме, докато пазарът преоценява рисковете.

Отсега нататък инвеститорите винаги ще недоволстват от таксите и печалбите, които хедж фондовете и инвестиционните компании получаваха по време на пазарната еуфория. В бъдеще обаче таксите за фондове за специални цели (SIV) ще са огромни. Пазарът за облигации, обезпечени с активи (CDO), ще се съживи, но в по-нормална форма, може би като издателите на ипотечни кредити определят качеството на различните кредитни траншове, които превръщат в облигации. Секюритизацията, макар използвана неподходящо, е ценен инструмент за пренасяне на риска от институции с голяма задлъжнялост. Очакваме практиката да се запази.

Виждам спад на обема на такива ценни книжа и смятам, че дъното на кризата е достигнато. Връщането на интереса и издаването на нови емисии ще стане в много различна среда, отколкото преди 9 август."

(със съкращения)