Сривът на ипотечните пазари в САЩ продължава да отеква по целия свят и това кара експертите да спорят дали Европа може да се справи с разрастването на финансовата криза. Банковите регулации на водещи европейски страни като Германия, Великобритания или Франция имат пропуски в себе си и така влошават ефективността на националната система за регулация на пазарите. И това е само част от проблема. Самият Европейски съюз е слабо "оборудван", за да се справи с кризисна ситуация, ако тя действително възникне.

Финансовата интеграция на страните от Европейския съюз започна през 80-те и Брюксел положи големи усилия в тази насока. Сред най-важните реформи бяха премахването на ограниченията върху международните капиталови потоци, както и въвеждането на еврото, което бързо се превърна във втората резервна валута на света след долара.

Други решения на комисията като въвеждането на Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) имаха доста широко влияние и дори наложиха идеята за глобално хармонизиране на счетоводните стандарти по целия свят. В същото време протекционизмът в европейската банкова индустрия започна да отстъпва пред интеграцията на различните финансови системи на континента.

Всичко това се случи в период, когато европейската финансова система изживяваше апогей. Дори и през последните години на европейската парична система финансовата система на Европа имаше много по-добър имидж от тази на други страни по света. Много страни от континента, които бяха извън Европейската общност, като Норвегия, Швеция и Финландия, както и бившите комунистически държави страдаха от криза на банковите си системи. Междувременно всички вътрешни сътресения имаха минимално отражение върху здравето на европейската финансова система. Няколко години по-късно Азия беше разтърсена от икономически кризи, в САЩ избухнаха "дот ком" кризата, скандалът "Енрон" и други корпоративни сътресения. Всичко това накара европейците да си мислят, че единствени са съумели да запазят стабилността на финансовата си система.

Разразяването на американската ипотечна криза сложи край на това самодоволство. От започването й досега можем да изведем три обобщения.

Най-напред добрата новина: Европейската централна банка успя адекватно да реагира на кризата и да изпълни ролята си на кредитор от последна инстанция. За сравнение - британската централна банка например не успя да се справи добре с тази задача.

Второ, банковата регулация на национално ниво се оказа неефективна. Отличен пример за това е Германия, където няколко банки станаха жертва на ипотечната криза. Нужна е значително по-добра регулация за тези компании. Крахът на "Нордърн рок" извади наяве и слабостите на британската регулаторна система, а загубата на капитал на "Сосиете женерал" сигнализира за подобни проблеми във Франция.

Трето, кризата се разпространи из цяла Европа и това показа нуждата от регулация на международната банкова активност. Доскоро банките действаха основно на вътрешния пазар и действията им се регулираха на национално ниво. Тази ситуация обаче се промени и все по-ясно се очерта необходимостта от регулатор, който да следи постоянно действията на финансовите компании зад граница. Само за 10 години чуждестранните активи на европейските банки се увеличиха забележимо. Те вече съставляват една трета от всичките им активи, докато преди представляваха само една шеста от тях. Увеличиха се корпоративните придобивания на чуждестранни банки, с което много компании стъпиха на нови европейски пазари и придобиха сериозно влияние.

Както Уолтър Бейгхот беше казал, "парите не могат сами да се управляват". Частният сектор няма да може сам да се справи с кризата - нужна е подкрепа от страна на държавните институции. Ето защо е нужно създаването на нова, адекватна система за регулация на пазарите.

---------------------

*Никола Верон е изследовател на института "Брюгел"